Докато Декър говореше, очите на Мици Гардинър се разширяваха от изненада, а челюстта ѝ увисваше.
Той продължи:
— Мога да си представя изумлението на баща ви, когато в затвора се е натъкнал на онзи боклук Карл Стивънс. И Стивънс му е казал как „звездичката“ е постъпила със собствения си баща.
Декър огледа красиво обзаведеното помещение.
— Надявам се да си е струвало, Мици. Макар че не мога да си го представя.
58
Къщата.
Дъждът.
Декър седеше в колата си и наблюдаваше някогашния си дом от другата страна на улицата.
Колкото и мрачна да беше нощта, тя пак бе по-ведра от чувствата, които изпитваше в момента. Той знаеше, че не може да живее едновременно и в миналото, и в настоящето.
Но кое да избера? Решението би трябвало да е съвсем лесно. Защо тогава не е?
Разследването беше в задънена улица. Ключът към разплитането му бе Гардинър, но тя отказваше да съдейства. Оттук нататък щяха да се надяват Рейчъл Кац да дойде в съзнание и да им помогне да стигнат до истината.
Затова той бе дошъл тук, откъдето бяха започнали толкова много неща.
Някой запали осветлението в предната стая. Нечии сенки преминаха зад завесите. Първо момиченцето, което бе видял по-рано. После родителите му.
Семейство Хендерсън. Млади хора в началото на съвместния си живот, точно като Декър и семейството му преди години.
Сред най-приятните му спомени беше последната му Коледа с Каси и Моли. Той си бе взел два дни отпуска и — слава богу — през това време никой не бе убил никого, което позволи на Декър наистина да се наслади на празниците. Двамата с Каси отидоха да гледат училищното представление с участието на Моли. Пиесата бе коледна версия на „Питър Пан“. Моли беше в ролята на Уенди. Бе учила репликите си две седмици и непрестанно ги декламираше без прекъсване пред онзи от родителите ѝ, който беше склонен да я слуша. Моли приклещваше Декър дори когато той се бръснеше или обличаше. По време на самото представление каза репликите си, без да се запъне нито веднъж, и даже помагаше на съучениците си, тъй като очевидно беше запомнила и всички останали роли.
Отлична памет. Но не я бе наследила от баща си. Преди онзи сблъсък на футболното поле Декър беше съвсем обикновен. Нямаше как да предаде на детето си последиците от мозъчната си травма.
Декър седеше до Каси сред публиката и гледаше как малкото му момиченце дава всичко от себе си и дори го изненадва с дребни нюанси, които инстинктивно бе добавила към ролята. От нея щеше да излезе страхотна актриса.
Но никой никога нямаше да разбере дали това наистина щеше да се случи.
Да, онази Коледа наистина беше чудесна. След края на пиесата отидоха да вечерят в ресторант, за да отпразнуват представянето на Моли. За десерт ѝ взеха мелба с ванилов сладолед.
Декър се наслаждаваше на всеки миг от онази вечер, но, разбира се, вярваше, че ще последват още много такива. Достатъчно, за да изпълнят живота му с безброй приятни спомени. Моли щеше да порасне, да се омъжи, да има деца и да превърне Декър в любящ дядо, доколкото човек като него бе в състояние да играе тази роля.
Той погледна отново през прозореца и видя момиченцето да сяда до майка си на канапето. Майката отвори книга и зачете.
А Декър запали двигателя и потегли. Едва виждаше пътя от сълзите, които се стичаха по лицето му. Не биваше да се връща тук. Това го съсипваше в момент, когато най-малко можеше да си го позволи.
Да, винаги имаше някакъв случай, който изискваше вниманието му. Дори когато Каси и Моли бяха живи. Декър се замисли за времето, което бе пропуснал да прекара с тях, защото неизменно трябваше да разследва или да издирва някого. За всички нощи, когато се прибираше, след като и двете бяха заспали. И за сутрините, в които излизаше, преди да са се събудили.
Мислех си, че имам още време. Още време.
Но никой на този свят не можеше да бъде сигурен, че ще доживее до следващото утро. Не и неговото семейство.
Не и той самият.
Слава богу, колкото повече се отдалечаваше от някогашния си дом, толкова по-бързо загърбваше тези мисли. Засега.
Декър стигна центъра на града и спря пред сградата, в която за малко не го убиха. От другата страна на улицата се намираше апартаментът, в който Рейчъл Кац едва не бе загинала. Зловеща симетрия.
Декър поздрави полицая, който охраняваше жилището на Кац, и влезе. Огледа счупения прозорец, кръвта по канапето и килима. Следите разказваха история, която Декър вече знаеше.
Кац имаше загадъчни съдружници с офшорни компании, които наливаха купища пари в множество проекти в малко старо градче като Бърлингтън, Охайо. Какво го правеше толкова привлекателно?