Брет пристъпи навътре, затвори вратата зад гърба си и тръгна към леглото.
— Не още, но ще го направи, а също и други, ако спреш да се месиш. Май трябва да ти дам един урок, за да знаеш с кого си имаш работа.
Саша изскочи от леглото и застана от другата му страна.
— Знам точно с кого си имам работа, но ако си мислиш, че можеш да ме сплашиш, много бъркаш.
— Интересно, нямаш вид на тъпа, но след като не схващаш, нека ти обясня как ще се случват нещата оттук нататък. Ще правиш, каквото ти кажа, иначе само след седмица ще се сбогуваш с прекрасната ни страна.
Той заоглежда тялото й и Саша разбра, че няма предвид само усилията й да осуети плановете на Гарваните.
Да можеше само да не го вижда така ясно, сенките около очите му, твърдата решимост в погледа.
Тя се съсредоточи и успя да изгаси лампата, но продължаваше да го вижда.
Толкова бе уплашена, че едва дишаше. Инстинктът я изстреля към вратата, но той я сграбчи изотзад и тя извика стреснато. Брет я завлачи обратно към леглото, ръцете му я стискаха с всичка сила. Страхът я завладя, Саша полудя, заблъска го, заусуква тяло и накрая все пак го избута назад. Отново се хвърли към вратата, но той отново я изпревари, запъхтян, със светнали от злоба очи. После щракна осветлението.
— Това няма да ти се размине — изсъска Саша.
Брет запристъпва към нея.
— О, напротив, ще ми се размине всичко, което си наумя, а точно в момента съм си наумил, че искам теб.
Саша бавно заотстъпва, а той ухилено изреди всичко, което възнамеряваше да стори и което искаше от нея.
Тя отново напрегна мисълта си, изгаси лампата и премести стола на пътя му. Брет се препъна и се стовари на земята, забълва ругатни, но скочи на крака и отново тръгна към нея.
Когато нямаше накъде повече да отстъпва и краката й опряха в леглото, той я блъсна с всички сили и тя падна назад върху матрака. Превъртя се, заопипва за нещо, за което да се хване в отчаяното си желание да се измъкне. Брет се стовари отгоре й, тежестта му я смаза, ръцете му се плъзнаха под нея, стиснаха гърдите й с такава злоба, че тя извика от болка. С притиснато в чаршафите лице, видя как Бу скача на леглото, оголил зъби, заръмжал настървено. Малкият се напъха между тях и Брет бе принуден да се изправи, да впрегне крака и юмруци, за да се освободи от него. Тук-там кървеше от драскотините и ухапванията и не спираше да й крещи да разкара псето.
Саша се смъкна от леглото и се приготви да скочи към вратата, но в този момент тялото на Бу прехвърча през стаята и се блъсна силно в стената до вратата на дрешника, той изскимтя жално, рухна на земята и не помръдна повече.
Вратата се отвори с трясък, лампата светна и на прага застана Крис, също по боксерки, с щръкнала тъмна коса и подути от сън очи.
— За бога, Брет, какви ги вършиш, по дяволите?
Брет дишаше тежко, а от крака му капеше кръв и цапаше килима.
— Измитай се, Крис. Не ти влиза в работата.
Крис се обърна към нея.
— Нима искаше да те изнасили?
Саша кимна мълчаливо с набраздено от сълзи лице.
— Брет, голямо си лайно. Мислех, че не е възможно да те мразя повече от преди. Защо не идеш при приятелчетата си, дето се кланят на Сатаната, и не оставиш Саша на мира?
— Не се кланяме на Сатаната! Не е вярно.
— Няма значение. Продал си душата си. Сега си въплъщение на злото.
— Я стига, какви ги дрънкаш? Май прекаляваш с „Убиец на демони“.
— Точно така, по цял ден трепя демони на екрана и си мечтая да ми паднат наистина. Да можех теб да претрепя. А сега се махай и само да си посегнал на Саша, ще се погрижа всяко ченге в радиус от сто километра да те погне.
— Не ни е истинска братовчедка. Даже гражданство няма.
— Дори да е от Марс, не ме интересува. Нямаш право да й посягаш. — Той тръгна срещу Брет с вдигнати юмруци. — Изчезвай веднага, ако не искаш да ти разбия муцуната.
Брет му хвърли отровен поглед, а после изгледа Саша многозначително. Явно възнамеряваше да изчака Крис да излезе и да се върне.
Щом Брет излезе, Крис отпусна юмруци и заговори, без да я поглежда.
— Заключи си вратата и пъхни стола под дръжката, защото Брет знае как да отваря ключалки с кламер. И ако се върне, викай силно.
— Благодаря ти, Крис.
— Няма за какво. И гледай да не оставаш сама вкъщи, Саша.
Накани се да си върви, но Саша го спря:
— Защо го мразиш толкова? Какво ти е направил?