— Опитай се да поспиш. Ще съм тук, когато се събудиш.
— Джакс, не искам да се върна там, но… няма къде да отида, а и не искам да оставя Крис сам, особено сега, когато се каните да приберете баща му.
— Знам, Саша. Ще поговорим, когато се събудиш. А сега заспивай. — Ако можеше, щеше да я приспи насила, но отдавна не успяваше да й въздейства по такъв начин.
— Защо го е направил, Джакс? Та той мразеше Мелани, дори не поглеждаше Брет и все се подиграваше на Гарваните.
— Всеки желае нещо и ако го желае достатъчно силно, а Ския разбере какво е, неминуемо ще поддаде. И Тим е искал нещо — не знам какво — и е повярвал на Бруно, когато му е казал, че ще го получи.
Саша помълча малко, после го помоли:
— Ще поседиш ли малко при мен?
Джакс седна и погали косата й в очакване клепачите й да натежат.
Но очите й така и не се притвориха. Взираха се широко отворени в тавана. Тялото й трепереше.
— Още ли ти е студено?
Тя кимна.
— Би ли легнал до мен?
Джакс се изправи, смъкна шлифера и го метна на един стол, после изхлузи ботушите и легна до нея, както си беше по дънки и тениска. Придърпа я към себе си, а тя положи глава на рамото, обви талията му с ръка и заспа само след две секунди. Джакс реши да не става, докато братята му не се върнат, после да я остави да спи и да слезе при тях, за да обсъдят нов план как да я пазят.
Но вместо това се унесе, а когато се събуди, двамата лежаха странично, притиснати един до друг като лъжици в чекмедже. Феникс стоеше до леглото.
— Как мина? — прошепна той.
— Сложихме Тим на пода в спалнята и го вкарахме в кома, а М. пипна туй-онуй в сърцето му. Пренесохме и Мелани в стаята, за да го види веднага щом се събуди. Крис не спеше, но Тай се погрижи да заспи, преди да отмине ефектът. Обаче после всичко се обърка.
— Защо?
— Мелани се събуди, видя, че Тим е припаднал, но така и не се обади на бърза помощ. Облече си се най-спокойно и провери дали е умрял. А понеже още се държеше, слезе долу и си направи кафе. Изпи си го и се качи пак до горе да провери дали се е гътнал. И направо побесня, като видя, че още е жив. Как само кълне тая жена. Чакахме повече от час, докато на Кий не му писна и пусна един кошмар в сънищата на Крис, за да може да се събуди и да види баща си. Така че стояхме почти два часа, преди да дойде линейката и да го отнесе.
— Ако Ерикс разбере, ще я убие.
Гласът на Саша го стресна, понеже смяташе, че още спи.
— Защо? Мислех, че когато умре, им взима душите, и така става все по-силен.
— Вярно, но иска да живеят максимално дълго, за да му набират нови последователи — поясни Феникс. — Ако изгубена душа убие друга, това означава автоматична смърт, а щом Мелани не е извикала линейка, значи се е опитала да го убие.
Джакс издърпа ръцете си изпод тялото на Саша, обърна се по гръб, после седна в кревата, мъчейки се да се разсъни.
— Какъв ден е днес?
— Четвъртък — отвърна Феникс.
Джакс погледна часовника.
— След два часа трябва да сме на училище. Ще заведа Саша до тях да си вземе дрехи и учебниците, после ще се върнем тук да се преоблечем и ще се видим на закуска.
— Ще кажа на Кий — каза Феникс и изчезна.
Саша се обърна по гръб, за да го погледне.
— Джакс, какво ще правя? Може и да съм по-силна от преди, но снощи Брет се оказа… не можах да се измъкна.
Джакс не можеше да си представи какво е друг да има физическо преимущество, но виждаше страха в очите й.
— Вечеряла ли беше?
— Само каквото ядохме в кафенето.
Джакс поклати глава.
— Не е достатъчно. Трябва да ядеш белтъчини. Ако се случи пак да изпаднеш в опасна ситуация, но си хапнала, както трябва, няма да се чувстваш слаба и безпомощна. А за Брет все ще измислим нещо, Саша. Повече няма да те тормози, обещавам ти.
Тя се изправи в леглото и уви ръце около шията му.
— Ще ми се да остана тук, докато не изчезнат всички, но не мога да оставя Крис.
— Де да можехме да ги приберем веднага, за да си вън от опасност.
— Така искам Бруно да се махне, за да не краде повече души, да се махнат и останалите, за да не подлъгват нови хора, но като си помисля какво ще се случи, когато ги приберете…
Джакс въздъхна.
— Няма ли начин да промениш решението си, Саша?
Тя се отдръпна, погледна го право в очите, но не каза нито „да“ нито „не“.
— Да се обличаме.