Когато пристигнаха в къщата да вземат дрехи, я завариха празна — вероятно останалите бяха в болницата с Тим. Саша припряно напъха някои неща в една от рекламните торбички от „Мейсис“, останали от пазара, грабна лаптопа и раницата си, после Джакс ги транспортира обратно в стаята му.
— Ако искаш ползвай моята баня, а аз ще ида при Феникс. Ако ти потрябва нещо, повикай Матилда по интеркома. Но да те предупредя, че ще се появи веднага.
Той излезе, а тя влезе в банята и направо зяпна при размера й. Ваната беше огромна, имаше отделен душ и сауна. Сауна!
Продължи напред и се озова в дрешника, голям колкото банята. Вътре бяха наредени безброй чифтове черни кожени ботуши и цяла камара обувки. И поне двайсет костюма, все черни, с официални ризи, закачени в спретнати редици според цвета. Имаше и смокинги и спортни дрехи, пуловери и дънки и цяло отделение само с кожени дрехи. Саша стоеше и гледаше дрехите му, стаята, в която се обличаше всеки ден, и главата й внезапно се замая от уханието му, от невероятния аромат на греяно вино и подправки, който навяваше мисли за топлина и уют.
В дъното се натъкна на дълъг, вграден в задната стена скрин. Приближи се и забеляза малка дървена кутийка. Грубо, почти примитивно издялана, но гладка и лъскава от дългите години досег с пръстите му. Неспособна да преодолее любопитството си, тя я взе и вдигна капачето. Вътре лежеше парче плат, вероятно лен, съвсем избелял, изтънял и протъркан в една точка, сякаш безброй пъти бе поглаждал това местенце и бе протрил нишките. Саша вдигна плата и видя кичур тъмна коса. На майка му. От хиляда години пазеше тази кутийка, държеше я на видно място, всеки ден вадеше късчето плат, докосваше го с пръсти, за да не забрави, за да не позволи на образа й да избледнее в сърцето му.
Саша стисна очи, за да не заплаче отново, върна плата на мястото му, затвори капака и внимателно постави кутията обратно върху скрина.
Влезе под душа, но не можеше да спре да мисли за кутийката. И продължаваше да мисли за нея, когато застана пред огледалото, облечена в хавлията му, за да изсуши косата си.
Джакс почука и влезе вътре, препасал кърпа около кръста. Изглеждаше зашеметяващо.
— Извинявай, но ми трябват разни неща от дрешника — погледът му се плъзна по нея, от главата до петите, без да пропусне как хавлията му се влачи по земята. Усмихна се.
— Дано нямаш нищо против. Бях мокра, а и ми беше студено.
Джакс тръгна към дрешника.
— Естествено, че нямам нищо против. Което е мое, е и твое.
Той затвори вратата след себе си и тя продължи да суши косата си, изпълнена с любопитство дали Джакс не отваря малката кутийка точно в този момент. Дали го правеше всеки ден, преди да се облече? Или пък вечер, преди да си легне? А може би вече поглеждаше кичура коса само от време на време.
Защо ли не можеше да спре да мисли за това? Защо чак толкова я беше впечатлила малката кутийка с реликвата от майка му?
Когато Джакс отвори вратата, облечен в дънки и нова тениска с копчета, този път червена, тя не издържа:
— Не се сърди, че си пъхам носа, където не трябва, но надникнах в дрешника ти.
Джакс сви рамене, седна на пейката до ваната и нахлузи ботушите си.
— Няма нищо интересно. Само дрехи.
— Такива сме ние, момичетата.
— Така ли? Момичетата обичат да разглеждат дрехите на момчетата?
— Ако харесват момчето, ще искат всичко да разгледат — пръстите й завъртяха неспокойно четката за коса. — Стана ми любопитно за онази кутийка на скрина.
Той приключи с ботушите, изправи се и изчезна обратно в дрешника, а след няколко секунди се върна с кутийката.
— Тази ли имаш предвид?
Саша кимна, но не си призна, че вече е надникнала вътре.
Джакс се приближи към нея с кутийката в дланта си и повдигна капачето.
— Направих я като дете, от едно старо мъртво дърво на остров Кианос. Цели два месеца я дялках. — Той пристъпи още по-близо, за да й покаже съдържанието. — Когато майка ми почина, всеки от нас взе парче плат от одеждата й и кичур от косата, преди да я погребем. — Пръстите му повдигнаха плата и инстинктивно го погалиха. — Някой ден ще се разпадне, особено ако не спра да я пипам, но не мога да се сдържа. — Той вдигна очи и срещна нейните. — Шантава работа, а?
— Не — прошепна тя със свито гърло, — не е шантаво.
Джакс сложи капачето обратно и върна кутийката в дрешника, а после се провикна:
— А ти готова ли си? Обзалагам се, че си гладна, а Ханс е направил от прочутите си палачинки в твоя чест.