— Ханс ли?
— Готвачът, Пургатор е, пристигна в планината през Първата световна война — Джакс се върна в банята и загледа как Саша полага лек грим. — Не ти трябват такива работи, Саша. И без грим си безбожно красива.
— Типично мъжки разсъждения.
— Просто изтъквам очевидното.
— Предубеден си, защото съм Анаво. А и си склонен към ласкателства. — Тя се приведе към огледалото, за да си сложи спирала, наясно, че Джакс следи всяко нейно движение.
— Трудничко ми се вижда това.
— Свиква се. — Тя пусна спиралата в чантичката си с гримовете и забърника за гланца за устни. Когато приключи, измъкна дрехите, които си бе донесла. — Ще ида в дрешника да се преоблека.
— Необходимо ли е? Нека погледам.
Саша дори не спря.
— Блъфираш. Ако се съглася, сам ще си тръгнеш.
— Вярно, но само защото трябва да слизаме, а ако остана да гледам, после няма да мога да разсъждавам.
— Каква е тая мания на момчетата по голи момичета?
Джакс тръгна след нея.
— Не става дума за момичетата изобщо. А за едно специално. За теб. Само теб искам да виждам гола.
Саша така и не разбра защо го направи, но изведнъж дръпна колана на хавлията, захвърли я на земята и се обърна към него.
— Е, добре, ето тогава. Сега ме видя гола. Какво толкова?
Но Джакс не гледаше тялото й. Гледаше я право в очите, при това с обидено изражение.
— Не е нужно да ми се подиграваш.
Изведнъж всичко замря. Застина така, че Саша можеше да се обзаложи, че реките не текат, а птиците не пеят.
— Никога не бих ти се подигравала, Джакс.
Той се обърна, излезе от дрешника и затвори вратата зад гърба си.
Объркана, с усещането, че току-що е сритала беззащитно кутре, Саша побърза да се облече и хукна да го търси. Джакс стоеше до прозореца в стаята си и гледаше планината. Тя застана до него и протегна ръка към неговата.
— Сърдиш ли ми се?
— Не. Всичко е наред, Саша. Просто не знам къде да спра, а и понякога забравям, че си само на седемнайсет и все още така невинна.
— Знам за какво става въпрос, Джакс. Не живея под похлупак.
— Знам, че знаеш, но не си го преживявала — ръката му стисна нейната. — А аз, макар да съм живял хиляда години, съм точно толкова невеж. — Той въздъхна. — Искам да съм с теб през цялото време. Искам да знам какво правиш и защо. Ще ми се да съм романтичен и се сещам за нещата от филмите, но всичко ми се струва толкова лигаво, че си знам, че ще се разхиля и ще проваля всичко.
Снегът искреше под слънцето, а небето бе така яркосиньо, че очите я заболяха.
— Правиш немалко романтични жестове съвсем несъзнателно.
— Какви например? — Джакс явно смяташе, че го лъже.
— Като например да пръснеш един милион копия от бележката, която промени всичко. И да ме спасяваш на всяка крачка. Какво по-романтично от това! А и ме заведе на пазар, макар да мразиш магазините, и ми накупи толкова дрехи, че и компютър. Застъпи се за мен пред Брет, заради което веднага се наби на очи, а никак не ти се искаше. Винаги се грижиш да имам какво да ям, понеже знаеш, че през цялото време съм гладна. — Тя изви глава, за да погледне профила му. — И не се опитваш да ме принудиш, нито да ме примамиш да остана, макар да е толкова важно. — Не спомена за кутийката, а за нея това бе най-милият, най-невероятният жест.
— Значи не смяташ, че съм пълен левак, задето не ти купувам цветя и не ти посвещавам стихове?
— Ако жестът не е искрен, тогава няма никаква романтика, а всичко, което правиш за мен, идва от сърцето, така че е искрено. — Тя се усмихна. — Истински искрено.
Джакс притисна ръката й, а после я дръпна към вратата.
— Да идем да ядем и да измислим как да те опазим жива до следващата седмица.
Стените на широкия коридор бяха боядисани в тъмночервено, оскъдно осветени от свещи. От време на време минаваха покрай някоя врата или картина. След известно време Саша осъзна, че картините не са репродукции.
— Джакс?
— Всички са оригинали и не са известни, понеже сме ги купували, докато художниците бяха още живи, така че не ги е виждал никой, освен нас. Стотици са, из цялата къща.
Иззад поредната врата се чуваше песен на Green Day.
— Това е стаята на Зий. Музикален маниак е. Трябва да видиш кабинета му. Притежава всички възможни инструменти, известни на човечеството, и може да свири на всеки един. А в стаята му има такава стерео уредба, че ще ти вземе акъла.