— А също и че си жива — вметна друг от петимата, Ксенос, когото наричаха Зий. Имаше ниско подстригана коса, татуирана въпросителна на шията и обица с едър диамант на едното ухо. — А още по-драго ще ни бъде, ако решиш да останеш. Обичаш ли музика?
— Много.
— Какво например?
Саша изреди някои от любимите си банди и Зий кимна, сякаш бе издържала изпит.
— Чувала ли си за Arcadia?
— Зий, по-кротко — обади се Джакс. — Няма как да й харесват твоите гръндж пънкари.
— Всъщност съм ги слушала. Британска банда са, но свириха във Филмор в Сан Франциско. С едни приятели се вмъкнахме без билети да ги слушаме.
Джакс я изгледа, сякаш я виждаше за първи път.
— Влязла си на концерт без билет?
— Искахме да си купим, но не пускаха хора под двайсет и една.
Последен беше Феникс. Така и не се усмихна.
— Имам чудесна идея как да не си навлечеш нови неприятности у Шрайвър.
— Как?
— Не се връщай там.
Преди да успее да отговори, иззад гърба й се чу нисък глас:
— Закуската ще изстине.
Саша неволно се обърна и едва не ахна на глас. На прага стоеше мъж с тъмна кожа и тъмни очи, облечен като в „Приказките на Шехерезада“. Имаше вид, сякаш всеки миг ще се метне на коня си, ще грабне ятагана и ще плячкоса някое село в името на Мохамед.
— Саша, това е Дякон, икономът ни — каза Джакс.
Интересно. Достатъчно бе странно, че имат иконом, но иконом с вида на Дякон вече беше прекалено.
— Здравей, Дякон. Приятно ми е да се запознаем.
Мъжът кимна еднократно, без да я погледне в очите.
После се врътна и излезе.
— Нещо лошо ли казах?
— Не, просто спазва традициите и не би погледнал жена, която не е от семейството му. Мавър е, първият ни Пургатор, прибрахме го по време на Кръстоносните походи. Кръстоносците убили жена му и дъщерите му и още не е простил на Бог, задето го е допуснал.
— От къде на къде мюсюлманин се нарича Дякон?
— Това му е прякор. От векове не ни оставя на мира, нали сме мръсни неверници, трън в очите му, та постоянно ни опява. Веднъж, преди около триста година, Кий го нарече Дякон и така и остана.
— Да сядаме да ядем — прекъсна ги Феникс.
Десетина минути по-късно Джакс вече се питаше защо беше решил, че ще е добре да запознае Саша с братята си. Трябваше да послуша Феникс, който го бе посъветвал да й поръча закуската в стаята си, а той да се срещне сам с останалите. Беше го предупредил, че не е изключено да настъпи пълна катастрофа. Седнал в другия край на масата, Феникс лапаше закуската си, без да обели и дума, но Джакс знаеше точно какво си мисли, както и че няма да пропусне да му напомни, че го е предупредил. Реши да го цапардоса веднага щом отвори уста. Но едва след като хубавичко срита останалите си братя.
Саша изглеждаше умопомрачително красива. Дългата й руса коса бе прибрана назад през някакво странно приспособление, така че се спускаше права и гладка до средата на гърба й, а стройната й фигура изпъкваше още повече в роклята, макар прибраното деколте едва да загатваше за очертанията на гърдите й. Направо сияеше и, подобно на рояк насекоми, които слепешката се блъскат, за да се приближат до светлината, братята му се надпреварваха за вниманието й.
Освен Феникс, който явно беше над тия неща.
Дякон както винаги упорито мълчеше, обикаляше масата, наливаше кафе и сок, но от време на време стрелваше по някой поглед към Джакс и безмълвно потвърждаваше пълния провал. Това естествено никак не помагаше. Дякон работеше за Мефисто, за да се научи на смирение, но и след осемстотин години не бе станал особено хрисим. Таеше гордост и смяташе, че е над всички и особено Мефисто. Не се свенеше да ги мъмри, но днес не отрони и дума.
Всъщност, както Джакс отбеляза наум, днес мърморенето му нямаше да свърши работа. Обикновено никой не обръщаше внимание на строгите му предупреждения за последствията от поведението им. Дори да им направеше забележка, че се държат като палячовци пред Саша, нямаше да ги озапти. Колкото повече напредваха със закуската, толкова по-шумни и неприятни ставаха, а Саша все повече мълчеше.
По едно време се обърна към него:
— Всеки ден ли се храните така?
— Не чак с такъв брой блюда, но Матилда и Ханс си ги бива. Харесва ли ти пирогът?
— Вътре има нещо като пилешко, но по-различно. Много е вкусно. — Тя отхапа още една хапка. — Какво е всъщност?