— Месо от гълъб — вметна Кий, преди Джакс да успее да си поеме дъх, за да отговори. И мигом се впусна в кулинарната история на гълъбите.
Едва бе приключил и Тай побърза да добави:
— Имам гълъбарник с пощенски гълъби. Знаеш ли, че пощенските гълъби се ориентират по това къде са се излюпили и където и да се намират по света, се опитват да се върнат у дома, дори да са от другата страна на океана. Купих си гълъби за разплод от един тип в Брюксел, но се налага да ги държа в клетка, иначе ще се опитат да се върнат в Белгия.
— Знаеш ли — включи се и Денис, — в Брюксел има един бар, където можеш да пиеш безплатно — той се ухили широко. — Стига да си платиш входа от петстотин долара.
— Най-готиният бар на света е „Черната орхидея“ в Лондон — възрази Зий. — Не една и две банди са тръгнали от „Орхидеята“.
— А знаеш ли, че си имаме оранжерия? — не се предаваше Кий. — Отглеждам орхидеи. — И той се впусна в обяснения за експериментите си, как бил разработил няколко нови разновидности.
Саша продължаваше да се храни и да слуша, сякаш никога не бе чувала толкова интересни неща.
Толкова беше различна от него. Търпелива, мила и внимателна. Идеше му да изкрещи на братята си да млъкнат най-после и да престанат да обсебват вниманието й.
Колкото повече време минаваше, толкова по-потиснат се чувстваше. Дори ако по някакво чудо решеше да остане тук, как би могла да оцелее — сред група загубеняци, които понятие си нямаха от нищо, истински сърдити призраци; и как щеше да понесе ежедневния сблъсък с изгубените души?
Когато почти приключиха, Кий се обади:
— Доста мислих и смятам, че най-доброто решение е не да пазим Саша от Брет, а да го накараме да стои настрана от нея. Трябва някак да го сплашим.
— Той уби Райли — каза Саша. — Съмнявам се, че иска да иде в затвора. Ако го убедите, че имате доказателство, може и да се получи.
— Мога да намеря снимка — въодушеви се Джакс. — Ще кажа, че съм снимал Дяволския рид с телефона си и случайно съм щракнал как бута Райли.
— Ще те пита защо не си отишъл в полицията — възрази Кий.
— Според училищните клюки са ме изритали от пансиона, понеже са ме хванали да пуша трева. Ще кажа, че предпочитам да не общувам с куките, така че няма да изпея за снимката, ако остави Саша на мира.
— Чакай — прекъсна го тя. — Няма ли да иска да види снимката?
— Със сигурност ще поиска, но М. може да ни набави снимка на всичко, което реално се е случило.
Всички бяха единодушни, че трябва да опита, и докато водеше Саша по алеята към колата, която Броуди бе изкарал отпред, го обзе надеждата, че може би ще се справят с Брет.
Задържа й вратата, а тя се обърна да хвърли още един поглед на къщата.
— Невероятна е! Като истински замък, с този сив камък и комини, кулички, пушено стъкло и капчуци в причудливи форми.
Докато пътуваха по лъкатушния път към главното шосе, тя не спираше да се оглежда и да любопитства. Джакс й обясни, че в малките каменни къщи живеят Лумините, че голямата каменна сграда е бивша мандра, която бяха превърнали в спортна зала, а дългата ниска сграда от розов гранит е учебната зала за жителите на планината.
Спуснаха се по-надолу и преминаха през тъмносините мъгли. Очите на Саша се ококориха.
— Досущ като мъглата в Сан Франциско, само дето е синя.
— Ако някой, който не е Мефисто или Лумина, тръгне нагоре по пътя, пътят ще се окаже задънен — ще вижда само гори и планини.
— Ами ако тръгне пеша нагоре? Няма ли да се блъсне в някоя невидима сграда?
— Не. Не мога да обясня точно, но къщите един вид съществуват само за нас.
— Така ли е и с Ада на земята? Затова ли никой не знае, че съществува — нито изследователите, нито онези, дето копаят за нефт?
— Точно така. Домът ни и Адът на земята съществуват в друго измерение на реалността, което малцина могат да видят. Раят и Адът са в трето измерение, което никой от нас не вижда, докато не му дойде времето. Никога не съм ходил в Ада и никога не съм срещал Луцифер. М. ни служи като посредник.
Той спря на паркинга пред училището, угаси двигателя и й подаде плик за писма.
— Вътре ти е актът за раждане. В него пише, че майка ти е истинският ти родител и че си родена в Москва. Имаш си и документи за гражданство и осигурителна карта. Всичко е съвсем истинско и се води, където трябва в държавните архиви.