Феникс се поизправи и се обърна към него.
— Трябва страшно да внимаваш, Джакс. Ако разбере, че се промъкваш тайно и я шпионираш, когато е сама, ще те намрази.
— Няма повече, но исках да разбера дали е добре след вчерашната история.
— И?
Джакс загледа гигантския телевизор, по който течеше спортно предаване.
— Плака. Много.
— Момичетата по принцип плачат много. Свиквай.
— И Джейн ли плачеше?
— Доста повече, отколкото смятах за възможно, и то по най-различни причини, не само когато беше тъжна.
— Почти съм сигурен, че Саша плака, защото беше тъжна. — Плачът й бе събудил особени чувства в гърдите му. — Мотаех се отвън, търсех някаква следа от нея и точно тогава Тим Шрайвър пристигна с колата и тя се оказа вътре с него. — Той разказа всичко на Феникс, включително коментарите на Мелани за депортирането на майката на Саша.
— Явно затова се е наложило толкова спешно да замине — Феникс намали звука на телевизора. — Нищо чудно, че е плакала.
— Няма да повярваш, но лелята и единият от братовчедите са изгубени души — той отметна глава назад и се втренчи в гипсовия фриз с гръцки мотиви на тавана. — Когато си тръгнах от къщата, обиколих целия Телюрайд, за да проверя дали няма и други. Открих още две в едно кафене, и двете са хлапета. — Той притвори очи. — Но в книжарницата ми излезе късметът.
— Открил си Ския?
— Учител е в местната гимназия.
— По дяволите! — Феникс отново се облегна и известно време мълча замислено, преди да продължи: — Буквално в задния ни двора, а? Как сме го пропуснали?
— Накарах Кий да провери датите и според него този Ския е тук от началото на учебната година, но е прилъгал първата си жертва, Мелани Шрайвър, едва преди две седмици. Втори бил братовчедът на Саша, Брет. Хлапето не е от най-блестящите ученици, така че шансовете му да влезе в колеж били нулеви. Но след като врекъл душата си, го приели в университета на Колорадо в Боулдър — той погледна към Феникс. — Освен това спечелил от лотарията и си купил джип.
— Продал си е душата, за да учи в колеж и да си купи някаква скапана кола?
— М. твърди, че първоначално се противил, но Ерикс настоявал той да е първият, понеже бил най-популярното хлапе в Телюрайд. Онзи Ския привлякъл първо майката и след като се заклела, придумала и сина си.
— Колко е могъща майчината обич! — Феникс въздъхна. — Ами другите?
— В момента са двама, един приятел на малкия Шрайвър и гаджето му. Доколкото можах да преценя в кафенето, не са смотаняци като онези от Сан Франциско.
— Ерикс си е взел поука. За да привлече повече хора, трябва първо да спечели най-харесваните.
— Явно това му е новата стратегия, да примамва млади хора.
— Направо се чудя как не се е сетил по-рано.
Джакс се опита да мисли за нещо друго, но хлипането на Саша се бе загнездило в мозъка му заедно с ужасните неща, които й бе наговорила леля й. Не че се учудваше. Мелани Шрайвър не можеше да контролира злобата си. На изгубените души им беше нужно много време, преди да се научат да обуздават ненавистта си към хората, които, за разлика от тях, бяха господари на собствения си живот, на собствената си душа. Бяха раздразнителни, злобни и жестоки и често ставаха агресивни. Ако успееха да избегнат Мефисто и заточението в Ада на земята, в крайна сметка стигаха до прозрението, че биха спечелили повече души за Ерикс, ако не се държат като пълни задници. Но през първата година от новия си живот на марионетки в ръцете на Ерикс, изгубените души като правило бяха ужасни хора.
— Не се терзай чак толкова, Джакс. Утре рано ще разузнаем нещата и до два-три дни ще имам план как да ги хванем. А щом лелята и братовчедът изчезнат от картинката, Саша няма да е толкова нещастна.
— Това определено ще помогне, но не мога да те лъжа, Феникс. Нямам никаква представа как да подходя, нито какво да й кажа.
— Ами винаги можеш да й разкажеш всичко направо, но пък така рискуваш да ти каже да се разкараш. А хич не е лесно да спечелиш момичето, което харесваш, ако не можеш да припариш до нея. Според мен трябва да се мотаеш по местата, къде то ходи, и да се опиташ да се държиш като нормален човек. Постарай се да се сближиш с нея по нейния начин и постепенно й разкажи някои неща, малко по малко.
— Ако не друго, проявява известно любопитство. Преди да се разплаче, провери в Гугъл какво е Анаво.
— Откри ли книгата на Бенингтън?
— Не, но аз я открих и оставих страницата отворена на компютъра й. Ще я види, като се събуди — той потърка очи. Не беше мигвал. — Паникьосвам се, защото имам един-единствен шанс. Ако не се получи, ако реши, че не може да ме понася, значи край. Играта свършва.