— Ще ме помислиш ли за луда, ако така смятам?
Джакс я заведе в близкия ресторант, но успя да я придума да му разкаже всичко едва на десерта. Тя заразказва за депортирането на майка си, за Гарваните и за Алекс Касамов, за срещата с господин Бруно, както и какво й бе казал Брет по пътя за планината. Мисълта, че Саша е седяла на една маса със Ския, го уплаши до смърт, но успя да запази самообладание. Чудесно бе, че му се доверява, но трябваше да я предупреди. Да обясни колкото се може повече, без да разкрие нещо, което да я отблъсне.
Реши да започне с Анаво.
— Значи мислиш, че Брет е бутнал Райли от ръба, понеже е смятал, че е Анаво.
— Знам, че звучи абсурдно, но е така заслепен от този Ерикс. Каза, че получава допълнителни точки, ако привлече нов член, така че може би е решил, че ще му дадат точки и ако убие Анаво.
— А защо е решил, че Райли е Анаво?
— Нямам представа. Може би се е страхувала от Бруно, както аз се страхувах от Алекс Касамов. Алекс каза, че заради това ме е заподозрял.
Джакс беше наясно, че Райли не е Анаво. Виждал я беше из градчето. Братята му също. Вярно, беше много хубава, но щяха да усетят, ако беше Анаво.
— Може би се е пробвал да я сваля — предположи той, — тя го е отрязала, а той така е побеснял, че я убил. Може би не е искал да я бутне. Може би всъщност не я е бутнал.
— Прав си. Май малко прибързвам със заключенията, но още не мога да се отърся от онази история в Сан Франциско. — Тя сведе очи към масата и се замисли. — Направо е нереално. Как е възможно да ме мразят толкова, че да решат да ме убият?
Джакс продължаваше да се ядосва, че не бе успял да изтрие паметта й, дълбоко озадачен, че предния път се бе получило, но не и днес.
— Казваш, че си припаднала, а когато си се събудила, вече се е зазорявало и всички са били изчезнали. Ако са искали да те убият, защо не са го направили?
— Може би са решили, че съм мъртва.
— И никой не е проверил?
— Сега ми се струва глупаво. Ако си решил да убиваш някого, а после го оставиш жив, може да свидетелства срещу теб, нали така? Не ги ли е било страх, че ще ида в полицията?
— Едва ли. Не би могла да докажеш нищо. Каза, че не си имала нито рани, нито синини.
Саша съвсем се смути.
— Нищо не схващам, Джакс. Не беше сън, нито халюцинация. Когато се свестих, целият под беше в кръв и камъни… — Очите й се разшириха. — Знаеш ли, снощи сънувах същото, но беше някак изкривено, както се получава в сънищата. Всички Гарвани се вцепениха и от нищото се появи някакъв тип. Намушка Алекс, а после ме… — Тя млъкна и в продължение на няколко секунди се взира в него, преди да продължи. — Ме излекува.
Джакс загреба малко чийзкейк и се престори, че не е усетил нито паузата, нито погледа й.
— Как изглеждаше онзи от съня?
— Не знам. Лицето му беше в сянка, а гласът му звучеше някак глух. Беше облечен в черно.
Значи споменът за него от онази нощ не беше изчезнал и чакаше подходящ момент да изплува в съзнанието й. По някаква причина, може би защото беше Анаво, паметта й отказваше да се предаде, както при останалите хора.
Невъзможно бе да предвиди кога ще си спомни и останалото, но дотогава щеше да се придържа към първоначалния си план да й разкаже всичко след седмица. Не знаеше дали би могъл да я накара да се влюби в него, дори да разполагаше с цяла година, а ето че имаше само седмица. Освен ако споменът не изскочеше по-рано. Тогава всичко щеше да пропадне. Да спечели сърцето й, щеше да е безкрайно трудно, най-трудното нещо, което някога бе опитвал, но щеше да се окаже милион пъти по-трудно, ако тя бе наясно какво иска от нея.
— Какво друго ти разказа Брет за Ерикс?
— Че иска хората да му врекат душите си, защото когато повече хора застанат зад него, ще може да превземе Ада. В друга ситуация бих решила, че е полудял, но след случилото се в Сан Франциско, а и сега, ти… с тези твои очи… — Тя килна глава и се зае да го изучава, а мисълта й работеше с такива обороти, че едва ли не се виждаха искри.
Преди обаче да успее да го попита дали той е човекът от склада, дали той я е спасил и излекувал, Джакс остави вилицата си и каза:
— Да речем обаче, че Ерикс не е луд. Онова момиче, дето те е завело на събранието, ти е казало, че който стане Гарван, се отказва от Бог и се заклева да следва Ерикс. А след като Ерикс не почита Бог, вероятно възприема всичко, което идва от Бог, като заплаха, а Анаво е възможно най-близо до Бога.