— Но не и преди да изтриеш спомените ми.
— Нямах друг избор. Не ни е разрешено да общуваме с хора, освен ако не се налага заради работата ни, а ако се случи, трябва да изтрием паметта им.
— Тогава защо сме тук и говорим? Ясно е, че ще те запомня.
В челюстта му затрепка някакво мускулче, явно бе стиснал зъби. Дали не го беше вбесила?
— Но пък няма да кажеш на никого. Никой няма да ти повярва.
— Защо тогава успя да ми пренастроиш паметта, а днес не се получи?
— Не знам. Досега не се е случвало.
— Каква съм късметлийка, а?
Джакс въздъхна отчаяно.
— Просто забрави, Саша. Работата е безнадеждна. Вече ми е пределно ясно.
— Коя работа?
— Ти и аз. Мислех си… искаше ми се… толкова си красива, невероятна, и освен това си Анаво. Обикновените хора се страхуват от мен, но ти не си обикновен човек. Душата ти е чиста, свободна от първородния грях.
— Не съм безгрешна. Като всички останали съм.
Той поклати глава.
— Нямаш нищо общо с другите, Саша. Нямаш представа какво се крие в останалите, затова и не съзнаваш колко си различна.
— Ако действително съм Анаво, това означава ли, че родителите ми…
— Не, не се получава така. Светлината на Аврора не се предава в ДНК-то — онова, което определя дали ще имаш сини очи, или руса коса. Тя е нещо духовно, нещо уникално за човешката душа. Анаво са изключително редки, но могат да се проследят чак до Аврора.
— Откъде знаеш, че съм Анаво? Белега ли си виждал?
— Не ми е нужно. Личи си в лицето ти, в очите. Виждам те заобиколена от сияние, почти като аура.
Саша се сети за Мърси Джоунс. Беше казала, че аурата й е чиста и прекрасна, със светлината на божественото, най-съвършената, която била виждала. Казала бе също, че ще има невероятна съдба, от онези, които променят живота на другите. Саша бе решила, че е изперкала. Но сега не беше толкова сигурна.
— Посочи ми нещо, с което се различавам от другите.
Той се замисли за миг, после каза:
— Не се сърдиш на майка си, че не е дала на шефа на Алекс каквото е искал. Дразниш се, разбира се, но не й се сърдиш. А сега си завряна при непознати — при жена, която те мрази, и мъж без съвест, което те излага на всякакви опасности. Всеки друг би беснял като луд, но ти мислиш само за майка си, къде е, дали е в безопасност, дали ще се оправи.
Саша отпусна тяло в седалката и се втренчи във върховете на ските си.
— Мама каза, че информацията може да създаде такива проблеми, че да избухне война.
— И ти й повярва, без да задаваш въпроси. Вярваш й напълно, защото не е в природата ти да подозираш. Изобщо не ти е хрумвало, че информацията вероятно струва много пари, че може би предпочита да я продаде, вместо да я даде на друг.
— Откакто убиха татко, вече не е същата. Какъв смисъл има да й се ядосвам? Само ще й стане още по-тежко.
— Благодаря ти за примера, съвсем е на място. Винаги гледаш другият да е добре. И си мислиш, че и другите са такива, Саша, но не е така. Вярвай ми.
— По света има милиони състрадателни хора.
— Така е, но дори и най-добрите хора си имат и тъмна страна, част от душата им, която ги тегли към злото. И трябва съзнателно да се борят с нея. А на теб не ти се налага, защото нямаш тъмна страна. Затова и не се страхуваш от мен, защото не представлявам опасност за душевното ти равновесие. Нямаш представа колко ме привлича това.
— Значи дойде да ме откриеш, защото съм Анаво.
— Дойдох да те открия, защото исках да те опозная, надявах се да станем приятели. Никога не съм… нямам нито един приятел.
— Но и преди си бил с момиче.
Той рязко се извърна да я погледне.
— Откъде ти хрумна?
— Защото знаеше отлично как да ме целунеш.
— О! — Той се отпусна и отново се извърна. — Тях не броя за приятели. Просто сенки в тъмни кътчета.
— Неангажиращи контакти? Това ли търсиш, Джакс?
Той почука с щека по ската си, видимо разстроен.
— Може и да не съм нормален човек, може би ме намираш за отблъскващ, дявол да го вземе, вероятно наистина съм отблъскващ, но никога не съм се чувствал така. Винаги съм сам, постоянно, и си мислех, че може би поне за малко мога да бъда с теб, че би могло да се получи. Но както казах, вече ми е ясно, че няма как да стане. Когато слезем от лифта, ще се спусна по черната писта и ще си вървя у дома. Няма да те притеснявам повече.