Звучеше толкова искрен, толкова отчаян, че за малко да го помоли да остане, но не можеше да преглътне нещата, които вършеше, самата му същност. Това не беше за нея, колкото и да беше мил и готин, колкото и страхотно да се целуваше. Искаше да бъде като всички останали, да излиза с нормално момче, което не е и чувало за Анаво или за Ерикс. А и какво бъдеще имаше такава връзка? Та той не беше човек. Вярно, че я биваше да преодолява културни различия, но да общува с някакъв тип от преизподнята? Да, идеята не беше особено добра. Затова не го помоли да остане, нито пък му каза, че е склонна да му даде шанс. Вместо това попита:
— А къде живееш?
Той посочи на запад с щеката.
— На петнадесетина километра натам.
— Тук ли живееш?
— Какво съвпадение, а? Дойде да живееш точно тук в деня, след като те видях за първи път.
— Мислех, че живееш… Предположих, че щом си оттам, значи живееш там.
— Не, живея в истинския свят, в истинска къща. Храня се, спя и се къпя, гледам телевизия и играя баскетбол.
Имам нужда от същите неща като всеки нормален човек. Обречен съм да бродя по земята вовеки веков или докато не постигнем, каквото ни трябва, за да убием Ерикс.
— И какво е то?
Джакс се обърна към нея и тихо отвърна:
— Изкупление.
— Щом Бог ви е благословил, преди да станете безсмъртни…
— Това ни спаси да не станем като Ерикс, но все пак сме синове на Ада, Саша. Не можем да стъпим на свещена земя. Бог не чува молитвите ни. Когато настъпи краят на света, всички ще идем в Ада, ако не бъдем спасени.
Мисълта, че някой може да се моли и да не бъде чут, бе толкова непоносима, толкова покъртителна, че очите й отново се наляха със сълзи.
— Не мога да повярвам, че Бог би пренебрегнал някого като теб.
— Но ти не ме познаваш, не знаеш на какво съм способен, нито какво се случва в главата ми.
— Знам, че си добър.
— Само към теб, Саша. Толкова ми е трудно да не позволя на тъмната страна да ме погълне. Единственото, което ме крепи, е борбата срещу Ерикс. Ако всеки от нас бъде спасен, ако имаме равен шанс да отидем в Рая като всеки друг човек, ако Бог чуе молитвите ни, тогава ще можем да победим Ерикс и борбата ще приключи.
— Защото Бог ще е на ваша страна?
— Защото ще се борим само срещу Ерикс. — Той извърна очи. — Колкото и да се мъчим, макар да сме шестима, а той само един, ежедневно търпим загуби заради собствената ни природа. Налага се да се борим срещу себе си така, както се борим срещу него. А на него не му се налага. Той е напълно целеустремен.
От все сърце й се искаше да може да му помогне, но не беше по силите й. А отчаянието му бе толкова мъчително, че започна да се колебае дали да страни от него, или да се опита да го опознае по-добре.
Сигурно заради това, когато Джакс се обърна и сведе глава да я целуне, тя не се отдръпна.
Този път целувката бе горчиво-сладостна, но все така невероятна.
Джакс изчезна насред целувката и тя остана сама.
Пета глава
Още щом се прибра в планината, Джакс си намъкна анцуга и се отправи към старата каменна мандра, която сега ползваха като спортна зала. Скача нагоре-надолу по баскетболния корт, дриблира топката, забиваше я в коша отново и отново, целият се изпоти, опитвайки се да я забрави по единствения начин, за който се сещаше.
Но след час продължаваше да мисли за Саша и да се дразни, че й бе разказал толкова много. Внимателно съставеният му план, според който уж трябваше да действа бавно, да й поднася на час по лъжичка, бе отишъл на вятъра, и мозъкът му не спираше да прехвърля всяка секунда, която бе прекарал с нея, мъчейки се да разбере къде точно се бяха объркали нещата.
Някъде между средата на игрището и коша внезапно разбра — повратният момент бе неуспехът му да изтрие паметта й. Беше видяла как лекува крака й, а после и очите му и понеже не бе успял да заличи спомена, всичко се бе провалило. Налагаше се да отговори на въпросите й, а не можеше да я излъже. Което беше странно, защото обикновено лъжеше, без да се замисля, но сега знаеше, че ще дойде време, когато ще трябва да й каже всичко, и че ако тогава разбере, че я е лъгал, никога повече нямаше да му вярва.
Но защо не бе успял да заличи спомена? Защо днешният ден бе толкова по-различен от онзи път в стария склад?