Тя бе пила след него от сайдера в манерката, до дъно, а целувката не беше само целувка — поне двадесет минути сплитаха устни в снега. Никога не го бяха целували така. И никога не се бе наслаждавал толкова.
— Не си ми казвал нищо за слюнка. Каза ми да не спя с нея, за да не я маркирам.
— След като сексът ще я маркира така, че да можем да я намерим където и да било по света, не е ли логично, че и слюнката ще окаже някакъв ефект?
По дяволите! Щом сега го намираше за противен, значи вече изобщо нямаше да го понася.
— Трайно ли е?
— Да, освен ако М. не убеди Луцифер да върне положението, но се сещаш колко е вероятно да се случи. Та той копнее Саша да стане Мефисто повече и от теб.
— Съмнявам се. — Умът му не побираше случващото се. — Ами ако наистина ме мрази? Тогава какво?
— Ако реши да си остане човек, може да си тръгне. Луцифер ще я върне в предишното състояние, отпреди да я целунеш, ще си бъде чиста Анаво и няма да помни нито теб, нито каквото си й казал за Ерикс и за изгубените души. Луцифер ще беснее, че си се провалил, но няма да може нищо да направи. Жените невинаги правят каквото ти се иска, дори да си господар на подземното царство.
Джакс тръгна към залата с тежестите в някогашното помещение за биене на масло.
— Къде тръгна?
— Трябва да измисля нов план. В момента не може да ме гледа.
Феникс тръгна по петите му.
— Вероятно поне мъничко те харесва, иначе нямаше да те целува.
— Че аз постоянно целувам разни момичета, без да ги харесвам.
— Да, ама ти си мъж. При момичетата е друго. Те не се целуват като прелюдия към секса.
— Не съм я целувал с идеята за секс.
— Именно. Нито пък тя. В момента е полудяла от всичко, което си й наговорил, Джакс, но дай й ден-два да свикне и после ще е по-склонна пак да се видите.
Джакс въздъхна тежко, прокара ръка през косата си и спря пред вратата на стаята.
— Просто акълът не ми го побира защо й разказах всичко, Феникс. Отворих си устата и не можах да млъкна.
Феникс поклати глава.
— Не се терзай чак толкова, Джакс. Станалото — станало, повярвай ми, тепърва ще допускаш грешки. Вярно, че сме безсмъртните синове на Ада, но в крайна сметка сме като всеки друг мъж. Ето, в баскетбола сме царе, но сложиш ли ни до момиче, което харесваме, всичко оплескваме.
— Какво, обречени сме да се издънваме, така ли?
— Горе-долу, да.
След два часа систематично увеличаване на тежестите на лежанката, докато ръцете му не започнаха да треперят, Джакс се чувстваше смазан и изцеден, но все така неспособен да измисли план. Нямаше представа как би могъл отново да установи контакт със Саша. Беше й обещал да я остави на мира, което, сега осъзнаваше, беше хем прибързано, хем глупаво, но беше твърде късно.
Изкъпа се и се облече, а после влезе в нета да потърси нещо, което да му помогне. Колкото и глупаво да се почувства, написа в търсачката последователно „романтика“, „съвети“ и „какво обичат момичетата“.
Насред една статия, която разясняваше как да купиш подходящ букет според зодията на момичето, която му беше точно толкова полезна, колкото и предишната — как да печелиш точки при първа среща с котката или кучето на момичето, някой почука на вратата и той с удоволствие прекъсна така полезното занимание.
В стаята влезе Кий, сериозен както винаги. Джакс побърза да затвори лаптопа, а брат му се настани до огъня.
— Какво има?
— Дойдох да питам как мина днес.
— Можеш да злорадстваш, колкото щеш, защото оплесках всичко, точно както ме предупреди.
Кий се настани във фотьойла, сложи лакти на облегалките и сплете пръсти — поза, която безкрайно дразнеше Джакс. Придаваше му невероятно високомерен вид, сякаш се канеше да каже нещо много важно. И нямаше значение, че обикновено бе точно така. Джакс всеки път се дразнеше.
— Казвай, каквото имаш да казваш, и ме остави на мира.
Кий съзерцаваше пламъците.
— Феникс вече е изготвил план за братовчеда на Саша, за онзи тип Истър и за гаджето му и за всеки друг, който си врече душата от днес до деня на акцията. Решил е да инсценираме злополука на стария миньорски път между Телюрайд и Юрей. Ще изчакаме по-обилен снеговалеж, онези ще идат там да купонясват, ще се напият, ще поднесат на шосето, после ще опитат да се върнат на стоп, ще се загубят във виелицата и ще умрат от студ.