— Ще ми се да стане по-скоро, примерно довечера. Ами Бруно и лелята на Саша?
— Мелани Шрайвър ще загине, докато търси Брет — Кий вдигна очи към Джакс. — Що се отнася до Бруно, Ксенос още снощи изпрати един Лумина да го следва навсякъде, за да си изясним навиците му, та смъртта му да изглежда логична и да не буди подозрения.
Джакс зачака.
— И?
— Оказва се лесно. Зий твърди, че тайно пуши и се тъпче с боклуци. Ако не беше Ския и следователно безсмъртен, инфарктът щеше да му е в кърпа вързан, така че просто ще му го осигурим.
Звучеше добре. Простичък план. Вероятно нямаше да е лесно да го хванат, но пък живееше сам, така че с изненадващо нападение щеше да се получи.
Защо тогава Кий изглеждаше толкова сериозен? Дори разтревожен?
— Чакам да чуя лошата новина.
Кий отново се приведе напред.
— М. твърди, че Бруно е Ския от почти двеста години — най-старият, на когото се натъкваме. Любопитно ми беше да науча повече, та хванах Зий да го провери. Двамата с Броуди хакнали компютъра му снощи и открили стотици снимки и всякакви други документи — бележки и писма, извлечения от кредитни карти и страници от дневници. Всички са уличаващи и все за хора от правителството. Ужасна история, Джакс. Конгресмени, сенатори, даже съдия от Върховния съд.
Джакс се сети за сейфа в Женева, пълен с компрометираща информация за важни хора из целия свят. Алекс бе казал, че шефът му я иска, но явно не е говорел за шефа си в Москва. Имал е предвид Ерикс.
— Не всички ще се съгласят да се откажат от душата си, за да избегнат скандала.
— Не, но някои все пак ще го направят. Можеш ли да си представиш какво ще се случи, ако хора с власт и влияние, които реално управляват Съединените щати, врекат душете си на Ерикс?
Звучеше потискащо и обезсърчаващо, но се налагаше да почакат с прочистването на правителството.
— Дай да се съсредоточим върху Вашингтон, след като се отървем от Бруно и останалите. Докато се навъртат наоколо, винаги има риск да разберат, че Саша е Анаво.
— А защо я излагаш на излишна опасност? Покани я тук на гости и не я пускай да си тръгне.
— Чудесна идея, Кий, само дето в момента не може да ме гледа.
— Каза ли й?
— Не всичко, но и това, което разбра, се оказа достатъчно.
— Може би по-нататък ще размисли.
— Малко е вероятно. — Добрите момичета, дори да не бяха Анаво, не се претрепваха да излизат със синовете на Ада. — По прогноза другата седмица ще вали. Давай да приключваме с тая работа, та Саша да може да си гледа живота, без да се тревожи за Брет и Мелани или онзи Бруно.
— Не можем — отвърна Кий с изопнати черти. — Налага се да изчакаме.
В стомаха му се настани ледена топка ужас.
— Защо?
Кий се изправи и се наведе над огъня, после побутна дървата с ръжена.
— Зий попаднал на някакви бележки на Бруно за предстоящо събрание на Ския. Не открил нито дата, нито място, но в най-скоро време голяма група Ския ще се съберат заедно. Идеална възможност за голяма акция. За един ден ще свършим работа, която иначе ще ни отнеме месеци. — Той постави ръжена обратно на Стойката и се обърна към Джакс. — Бруно ни трябва, докато не дойде време за срещата, когато и да е тя, за да ни заведе до мястото. Не си се отказал да тръгнеш на училище от понеделник, нали?
— Там ще съм.
— Добре. Ще е хубаво да държиш Бруно под око и да разбереш каквото можеш за плановете му. Може пък да спомене за пътуване или за нещо друго, което да ни упъти.
Супер! Сега не само че трябваше да измисли как да възобнови контакт със Саша, но и да се прави на шпионин за каузата на Мефисто.
Кий тръгна към вратата. Сложил ръка на дръжката, той се извърна към Джакс.
— Между другото не злорадствам заради неуспеха ти. Искам работата със Саша да потръгне, но съм точно толкова неопитен, колкото и ти. Но ти се възхищавам, че опита.
После сякаш се смути и изчезна, преди Джакс да отговори.
След като Джакс изчезна, Саша покара малко сама, като се стараеше да не мисли за него. Хич не се получаваше, но поне напредна със ските.
Когато стигна обратно в базата, установи, че този път Брет съвсем я е зарязал. Нарамила ските на Мелани, обиколи паркинга няколко пъти, но жълтият хамър беше изчезнал. Отчасти се зарадва, но и се притесни как ли ще се прибере в Телюрайд, а не на последно място й се прииска да хване един автобус до Колорадо Спрингс и никога повече да не се върне.