— Доста объркан вид имаш — обади се висок чернокос мъж, застанал до шофьорското място на черен мерцедес. — Да не се е случило нещо?
Беше по-възрастен и толкова привлекателен, че приличаше на филмова звезда. Може пък и наистина да беше филмова звезда. Изглеждаше й страшно познат. Уплашена да не й предложи да я закара, ако сподели проблема си, тя успя да докара усмивка и поклати глава.
— Чакам братовчед ми да ме закара обратно в града.
Той кимна и отвърна на усмивката.
— Като се умориш да чакаш, можеш да се качиш на гондолата — той посочи зад себе си. — Ще те закара на пресечка от Колорадо Авеню.
— Благодаря.
— Няма проблем — той се качи в колата си и потегли, като й помаха. Саша забеляза, че на регистрационните му номера се мъдреше една-единствена буква — М.
Още щом се скри от погледа й, тя тръгна към гондолата. След тридесет минути вече вървеше по главната улица на Телюрайд на път за къщата на Шрайвър. И понеже не бързаше особено да се прибере, макар да минаваше четири и да започваше да тъмнее, крачеше бавно и зяпаше коледната украса във всяка витрина. Уличните лампи бяха увити в гирлянди от мигащи лампички, а пейките по тротоарите бяха украсени с червени панделки и фльонги. Плътна снежна пелена покриваше земята, преобразила Телюрайд в коледна картичка. Ако нещата стояха другояче, ако беше дошла с майка си в хотела отсреща или в някой от хубавите апартаменти и обикаляше за коледни подаръци, или може би за елха, вероятно щеше да смята, че е попаднала в приказка.
Но мама беше на милион километри разстояние, а Саша живееше в мизерна къща с най-смахнатото семейство в цяла Америка. А при положение, че Мелани бе изгубена душа, шансовете в къщата да се появи коледна елха бяха минимални.
Стоеше пред един магазин за подаръци, когато мобилният й телефон иззвъня. В първия момент предположи, че е Тим, и реши да не отговаря. Но после й хрумна, че може да е майка й, и мигом го измъкна от джоба на якето.
— Саша — чу се плътен глас — Казвам се Феникс Декианос.
Саша премигна и се приведе напред, докато челото й не опря дървения ръб на витрината.
— Защо ми се обаждаш? Къде е Джакс?
— Излезе. А се обаждам, защото с братята ми се тревожим за теб и ни хрумна как да те пазим. Ако погледнеш надясно, ще видиш едно куче на каишка, вързано за пейката. Казва се Бу. Виждаш ли го?
По-грозно куче не бе виждала, средно на ръст, с провиснала на снопчета сивкава козина и муцуна, каквато само майка му би обичала. Гледаше право в нея и махаше с език и с опашка.
— Виждам го.
— Вземи го със себе си, махни му каишката и го остави пред къщата. Когато се прибереш в стаята си, кажи името му и то ще се появи. Няма нужда да го храниш или разхождаш. Не ходи никъде без него. Води го на училище и го оставяй отвън. Ако се озовеш в рискована ситуация, просто го извикай и той ще се появи.
— Без да се обиждаш, ама хич няма вид на куче пазач.
— Но не е обикновено куче.
— Естествено, че не е.
— Май долавям сарказъм, Саша.
— Не може да бъде.
Той помълча малко, после продължи:
— Как се чувстваш в момента?
— Чудесно.
— Не лъжи. Как се чувстваш?
Тя отново облегна глава на прозореца.
— Тъжна и объркана.
— Като Джакс.
— Ако се опитваш да ме накараш да се чувствам виновна, аз…
— Защо да го правя? Просто излагам фактите. Той те харесва, а ти не и той е разстроен. Край на историята. Взимай кучето и си върви у дома.
Преди да успее да продума, линията прекъсна. Тя пъхна телефона обратно в джоба и се отдалечи от магазина и от кучето пазач, от което нито се нуждаеше, нито желаеше. Брет и Мелани не знаеха, че е Анаво, така че щеше да е в безопасност. Нещастна, но в безопасност.
Но едва подмина съседния магазин, когато я настигна някакъв възрастен мъж с червена шапка и тиранти с всички цветове на дъгата, задърпал каишката с грозноватото куче.
— Извинете, но си забравихте кучето.
— Не е мое.
Мъжът се наведе и погледна етикетчето на каишката.
— Саша Аненкова. Това вие ли сте?
— Да, но кучето не е мое. Някой си прави шега с мен.
Мъжът наклони глава и заразглежда неугледното същество.
— Вярно, че не е красавец, но пък изглежда дружелюбен. А и е ужасно студено. Дали не може да го вземете, а после да го върнете на приятеля ви шегаджия — той протегна каишката към нея.