Саша не я пое веднага и кучето изскимтя, увеси нос и доби още по-жалък вид. Майчице. Тя изпуфтя подразнено, пое каишката от човека и изгледа ядно кучето.
— Но само докато приятелят ми дойде да те прибере, ясно?
Видимо ободрено, кучето приседна в краката й, положи лапи върху ботушите й от овнешка кожа и вдигна нагоре овлажнели от обожание очи. Загубило бе половин ухо, а клепачът на дясното му око леко висеше.
— Ето, виждате ли? Харесва ви — господин Цветни тиранти се усмихна, сякаш току-що бе открил рецепта за световен мир. — Не му е лесно на този малък приятел с такъв неприветлив вид, но пък има голямо сърце. А и кой знае? Щом ви харесва толкова много, може пък и вие да го заобичате.
Не можа да пропусне неволната аналогия. Може би и Джакс беше самотен и искаше да й бъде приятел. Може би беше готин, умен, забавен и мил. И може би страдаше заради нежеланието й да му протегне ръка. Но това не променяше факта кой е, както и очевидната привързаност на малкия мелез не променяше това, че е създание, изпратено от преизподнята. Копнееше всичко да си бъде постарому, да бъде нормална и обикновена като всички останали. А нима щеше да е възможно, ако гаджето й е паднал ангел и си има цербер за домашен любимец? Внезапно уморена, тя пожела лека нощ на господина и си тръгна, стиснала каишката.
— Приятна вечер, Саша — бодро подвикна той след нея.
Тя тръгна уморено по улицата, Бу редом до нея. Внезапно почувства стомаха си празен и се зачуди дали да не спре някъде по пътя да си вземе сандвич. Ако за вечеря отново й предложеха чиния грах, щеше да умре от глад.
Но реши да рискува, най-вече защото не й се искаше да харчи още пари, и продължи към къщата на Шрайвър. Не пропусна да отбележи, че минувачите хвърляха по един поглед на Бу и лицата им се сгърчваха в отвратена гримаса.
Слънцето бе залязло, здрачът се стелеше над Телюрайд и забулваше всичко в сиво и черно. Встрани от главната улица беше тихо и много по-тъмно. Въпреки това осъзна, че някой я следва, едва когато дълбоко от гърдите на Бу заклокочи ниско ръмжене. Не чуваше нищо, но знаеше, че зад нея има някой. Дори и след като ускори крачка, усещането за чуждо присъствие не я напусна.
Бу внезапно се дръпна от нея и се извъртя назад, оголил зъби, и заръмжа злобно срещу онзи, който я следваше.
Дявол го взел!
Тя дръпна каишката, но без резултат. Кучето не помръдваше, цялото му тяло трепереше, а задните му крака се подгънаха, сякаш всеки момент щеше да скочи.
Страхът я накара да погледне през рамо. От ужас сърцето й запрепуска, а дъхът й секна.
На по-малко от два метра зад нея стоеше Райли О’Брайън с разкривено от ярост лице.
— Ще убия Брет Шрайвър, а ти ще ми помогнеш.
Застанал на тротоара пред катедралата „Сейнт Патрик“ в Ню Йорк, Джакс наблюдаваше хората, които излизаха от литургия. Опита се да надникне вътре, както вече бе правил поне хиляда пъти в хиляда различни църкви, но това, което успяваше да види, му вършеше работа, колкото капка вода на пустинник. Само го дразнеше още повече.
Така му се искаше да може да влезе, да коленичи на една от пейките и да помоли Господ за помощ. Току-виж успее да се съсредоточи и да измисли как да спечели Саша, макар порядъчно да бе оплескал нещата.
Тъкмо оглеждаше редицата свещници край входната врата, когато в мрака до него изникна Феникс.
— Имаме проблем.
— Не ме интересува.
— Със Саша.
Забравил за църквата, Джакс извърна лице към брат си.
— Казвай.
— Преди няколко часа качил нов Пургатор в планината, онази червенокоса мацка от града, готината. Хлапето на Шрайвър я блъснало от Дяволския рид и тя е супер ядосана на Бог, че не я е защитил. Постояла има-няма час и избягала.
За първи път Джакс не се впусна в тирада за Пургаторите.
— Какво общо има това със Саша?
— В момента е с Райли.
— Райли я е отвлякла?
Феникс кимна.
— Преди близо трийсет минути. Бу ги подгонил, маркировката задействала алармата. Тай загубил сигнала, когато Бу стигнал Ласт Долар Роуд, затова отскочил да провери какво става. Райли държи Саша в гората пред къщата на стария Тайлър, където хлапетата ходят да купонясват. А понеже е събота, довечера вероятно ще е пълно. Май чака Брет.
— Защо й е било да хваща Саша?
— Точно това е страшното, Джакс. Нямаме представа. Кий ми каза да те намеря, едно, защото правилото е или всички, или никой, но и за да можеш да се погрижиш за Саша.