Джакс обърна гръб на църквата.
— Да вървим.
— Знаеш ли какво е вечно да се мъчиш да удовлетвориш амбициите на съвършените родители? И двамата са лекари, работят в Третия свят в помощ на бедните. Оставиха ме на баба ми и дядо ми, за да могат да се правят на светци, но нима един светец би оставил детето си с двама старци, които нехаят къде ходи и какво му се случва?
Саша не се сещаше какво да отговори. И нейната майка я беше зарязала, уж в името на някаква висша кауза, но от това хич не й ставаше по-леко. Даже напротив. Особено сега, при всички странни неща, които й се случваха. А тази вечер беше черешката на тортата. Все още не й беше съвсем ясно как се беше озовала тук, на малката заснежена полянка зад горската хижа, под бледата светлина на мрачното небе. В първия момент си помисли, че халюцинира, но после Райли я бе дръпнала за ръката и заедно бяха прелетели над върхарите на дърветата с такава скорост, че дъх не й беше останал. Чуваше как Бу лае като полудял някъде под тях, а после лаят му заглъхна и накрая съвсем спря да се чува.
От време на време се опитваше да издърпа ръката си от Райли, но все не успяваше. Сякаш дланите им се бяха сраснали.
— Откажи се! — каза Райли. — Няма да те пусна, докато не се появи Брет и не му кажеш, че именно аз ще го убия.
— А той няма ли да разбере, че си ти?
Райли я изгледа нетърпеливо.
— Не може да ме види!
— Аз те виждам.
— Естествено, че ме виждаш, нали си ангел, но Брет е човек и не може.
— Не съм ангел.
— Светиш, а всички ангели, които срещнах, откакто умрях, светят по същия начин — тя се намръщи. — Освен падналия ангел. Той определено не светеше, но пък беше свръх готин. Странна работа, а? Заяви, че съм твърде сърдита на Бог, за да ида в Рая. Заведе ме в един огромен, злокобен замък и ми каза, че трябва да остана там и да премисля нещата, преди да мога да ида в Рая. — Тя се усмихна. — Но аз избягах и срещнах теб и сега ще стоиш до мен, докато си отмъстя.
Значи Брет действително беше убиец, както и подозираше. И трябваше да бъде наказан, само дето ако Райли го убиеше, всички щяха да винят Саша. Нима някой би повярвал, че не тя, а призрак е свършил работата?
Но колкото и да се мъчеше да разубеди Райли, тя оставаше глуха. Не спираше да говори, да дава глас на гнева и злочестината си.
Саша копнееше да си иде у дома, а животът й да се върне в обичайното си русло. Всичко се разпадаше. Всичко се бе променило само за два дни след онова глупаво събрание на Гарваните, на което беше отишла, защото мама се бе отказала да търси убиеца на баща й. А после я беше оставила на Тим Шрайвър и сега изпадаше в поредната беда.
Да, Саша знаеше какво е да те изоставят. Но не го каза на Райли. Дори и да искаше, нямаше да успее да вмъкне и дума сред потока на излиянията й.
— Сега съм мъртва и нищо от това, на което се надявах, няма да се случи — Райли трепереше от бяс. — Никога не съм правила секс. Нямах гадже, за да не ми пречи на уроците, а нали се бях заела да спасявам целия свят и да служа за пример на всички. Майка ми вечно това повтаряше, че трябва да бъда за пример. Каква идиотка съм била! Трябваше да си направя татуировка, да си пробия носа и да си легна с онзи готин тип, дето работи на лифта в Ревелейшън Боул. Пропилях всички шансове и ето ме — мъртва. Брет ме блъсна от скалата, но сега ще си отмъстя.
— Той е изгубена душа, Райли. Знаеш ли за тях, за Ерикс?
— Ангелът на смъртта ми разказа, но така имам две причини да очистя копелето. Няма да подлъже никой друг в онзи глупав клуб и повече няма да убива.
— Скоро ще го приберат. Каквото и да му направиш сега, само ще попречиш.
Лицето на момичето се изкриви от ужасяваща болка.
— До днес не знаех какво е зло. Толкова се страхувах, така се молех на Бог да ми помогне — тя изхлипа задавено. — Но той не ми помогна! Остави Брет Шрайвър да ме убие и не мога да му простя.
— Виж, Райли, разбирам, че си ядосана, но ако убиеш Брет, ще ме вкарат в затвора. Не е честно. И аз го мразя, но не мисля да го убивам. А каква полза ще имаш, ако го убиеш? Пак ще си мъртва. Моля те, пусни ме да си вървя, и…
— Шшш! Идва някаква кола.
Изпаднала в паника, Саша отново опита да се освободи, но напразно. Момичето така силно дръпна ръката й, че рамото й изпука и Саша извика от болка.
— Млъквай! Мен няма как да чуят, но теб те чуват. Трябва да ги сваря неподготвени.