— Ако някой те притеснява, той ще ти помогне. Добро куче е и единствената му цел е да те пази.
— Откъде се взе?
— Брат ми Тит, наричаме го Тай, го намери в Мексико. Ползваха го като стръв при битки с кучета.
— Искаш да кажеш, че не е… не сте го взели от…
— Не, съвсем обикновено куче е, просто Тай го бива с животните и понякога прибягва до малко магия, за да ги убеди да правят, каквото ни е нужно. — Той се отдалечи на няколко крачки и каза: — Лека нощ, Саша.
— Джакс, почакай. Аз…
Той зачака, но тя така и не довърши, така че той отново се сбогува и изчезна. Прибираше се у дома, за да намери Кий и да го помоли някой друг да свърши работата в гимназията и да шпионира Бруно. Ако трябваше да я вижда по цял ден, всеки ден, и да знае, че няма никаква надежда, щеше чисто и просто да полудее.
Шеста глава
Саша събра ските и обувките на Мелани, изпаднали, когато Райли я бе сграбчила, и тръгна към къщата с припкащия подире й Бу. Притеснено отвори вратата, понеже не знаеше какво ще завари, но с облекчение установи, че Тим хърка в креслото, а Мелани никаква я няма. Брет все още не се беше прибрал от купона, а Крис, както обикновено, си беше в стаята и играеше на компютъра.
Натика ските на Мелани в дрешника и се накани да влезе под душа. Но на прага на банята чу тихо скимтене отвън и го повика шепнешком: „Бу!“. Малкият мигом се появи, размахал кривата си опашка, и я зяпна предано, сякаш Саша бе най-важното нещо на света. Тя се наведе и го почеса зад клепналите уши, изненадана от мекотата на кожата му.
Петнайсет минути по-късно, увита в хавлия, с кърпа на главата и Бу, свит в краката й, тя седна пред малкото бюро и влезе във Фейсбук. Както и очакваше, всички от „Сейнт Майкъл“ говореха за Гарваните. Носеха се всякакви налудничави теории за случилото се. Някои се кълняха, че били поклонници на Сатаната, други — че били сборище вещици, а трети — че били най-обикновени смотаняци, които си измислили Гарваните, та поне един друг да се заблуждават, че са по-специални. Направо й се догади от липсата на съчувствие.
Много от приятелите й бяха писали на нейната стена, питаха защо не е била на училище предния ден и дали наистина вече живее другаде, понеже някой чул директорката да споменава нещо такова на библиотекарката.
Отговори на неколцина, пренебрегна останалите, а след това отвори документа с есето, с което щеше да кандидатства в колежа — на тема защо иска да учи история на изкуството и да стане специалист по реставрация. Налагаше се да го допише, за да може да кандидатства, но ентусиазма й никакъв го нямаше.
Смазана, тя се отказа и затвори компютъра, готова да си ляга. Но когато си легна и изгаси нощната лампа, мислите й неминуемо се завъртяха около Джакс, размечта се, че е най-обикновено момче, представи си, как я целува — безброй невероятни целувки, как тръгват на училище и всички знаят, че са двойка. Хич не беше честно така да си хареса някого и да се окаже, че не може да бъде с него.
Бу се сви в краката й и въздъхна доволно и тази въздишка беше последното нещо, което си спомняше, когато се събуди на другата сутрин и видя Брет до леглото. Бу беше изчезнал, навярно се криеше някъде.
— Нямам намерение да ходя на ски, така че си спести усилията.
Но за разлика от вчера, когато я беше събудил още по тъмно, сега слънцето грееше и го виждаше съвсем ясно — черни боксерки, щръкнала коса, подпухнали от съня очи и блед цвят на лицето. Явно имаше махмурлук. Или пък бъбреците му сдаваха багажа.
Освен всичко изглеждаше крайно ядосан.
— Какво правеше при къщата с призраците снощи и какви бяха тия работи за Райли? И къде изобщо се дяна след това?
Тя го зяпна, сякаш не разбираше какво й говори.
— Къща с призраци ли? Ти шегуваш ли се? Изобщо не съм те виждала снощи, нито пък вчера следобед. И много благодаря, че ме заряза. Ако не ме беше докарало едно момче, с което се запознах горе, щеше да се наложи да се прибирам пеша.
— Къде беше снощи?
— Ходих на вечеря с въпросното момче. — Никога не й се бяха удавали лъжите, понеже рядко й се случваше да лъже, но ето че сама почти повярва на това. — Сигурно някой се е пошегувал с теб, а ти си бил твърде пиян, за да схванеш.
— Вярно, че Джулиан и Ист бяха там преди мен. Това е точно в неин стил — Брет приседна на съседното легло. — Закълни се, че не си ходила в къщата на призраците снощи.
Саша направи физиономия и изпуфтя.