— Не, лъжа те, понеже чудесно знам къде се намира глупавата къща — нали живея тук вече цял ден, а и имам цял куп приятели, които копнеят да ме закарат до там. — Тя вдигна очи към тавана и се замоли Брет да си тръгне. Призляваше й при мисълта, че в стаята й седи убиец. Сети се колко отчаяна бе Райли, как животът й бе приключил, преди още да започне, и то само защото Брет Шрайвър не понасяше да му отказват. Вероятно преди да врече душата си на Ерикс, все някак е щял да преглътне отказа й, но сега, отказал се от Бог, лишен от съвест, нищо не можеше да му попречи да действа първосигнално. Райли бе отказала да излезе с него и той я беше бутнал от скалата.
Очевидно повярва, че Саша не е била при къщата. Като че ли се отпусна малко, огледа стаята.
— Какво реши за Гарваните? Утре вечер имаме събрание.
— Не съм съвсем сигурна. Във Фейсбук хлапетата от старото ми училище не спират да обсъждат онези Гарвани, дето умряха. Говорят, че са се самоубили.
— Да не мислиш, че сме от онези секти, дето всички се самоубиват накрая?
— Откъде да знам?
Той се изсмя.
— Кълна се, че това е последното нещо, което би ни хрумнало. Защо да го правим? Имаме си всичко, което пожелаем, каквото и да е. Преди да положа клетвата, се канеха да ме скъсат по биология. А сега имам шестица. Живея си живота, защо ми е да се самоубивам?
Действително за непосветен човек звучеше страхотно, решение за всички проблеми, без да се налага да полагаш усилия или да правиш жертви. Нали и тя самата бе отишла на събранието, макар да не вярваше и думичка, с идеята да каже клетвата и да получи желаното: да разбере кой е убил баща й.
Тя се вгледа в нетърпеливото му изражение и се запита дали знае за Джакс и братята му. Дали господин Бруно си бе направил труда да уведоми Гарваните за Ада на земята?
— Ще ти отговоря утре.
Той се изправи, но спря на вратата.
— Гледай да не споменаваш за това в училище, да не чуе някой от другите учители. Забранено ни е да членуваме в тайни клубове и току-виж уволнят господин Бруно заради Гарваните.
Когато най-после излезе, Саша въздъхна дълбоко, явно несъзнателно бе затаила дъх. Бу изпълзя изпод леглото, скочи до нея и се излегна наполовина отгоре й, с предни лапи върху гърдите й. Беше неделя и Саша вяло се почуди как да прекара деня, дали да не стане и да иде на църква, когато отново се унесе в сън.
Събуди се — Мелани крещеше, а Тим й отговаряше с ниския си равен глас. Тя отметна завивките, промъкна се до вратата и я открехна, за да провери какво става. Мелани стоеше пред вратата на спалнята им в дъното на коридора, облечена в крайно предизвикателни дънки с изрязани ромбове отзад, през които се виждаше гола плът. Щедрото деколте на блузата разкриваше цепката между гърдите й, толкова дълбока, че можеше да скрие пеленаче.
— Искам да се махне от тази къща. Въпрос на време е да започнат да си навират носа тук, за да разберат дали онази кучка се е свързала с нея.
Кой ли щеше да си пъха носа?
— Естествено, че ще се свърже с нея. Нали й е дъщеря. Параноята ти започва да ми лази по нервите, Мелани. Запази си я за другаде и, за бога, облечи нещо, което да не демонстрира на целия град, че си евтина уличница. Всички знаят, че имаш нещо с Бруно. Постарай се да не се излагаш, поне заради Крис.
— Крис! Крис! Само за Крис говориш. А забрави ли, че имаш и друг син? Сещаш ли се изобщо за него? Хич не го поглеждаш, камо ли да му продумаш.
— Същото може да се каже за теб и Крис.
— Много добре знаеш защо, кучи син такъв! Хич недей да ми прехвърляш вината, след като и двамата знаем кой е виновен. Мислиш си, че можеш да ме гледаш отвисоко, след като през цялото време в Москва…
— Достатъчно! Дойде ми до гуша, Мелани. Млъквай, или се измитай оттук.
Мелани се врътна и тръгна към стълбите покрай вратата на Саша. Саша побърза да я затвори и зачака задъхана Мелани да отмине. Но Мелани не отмина. Отвори вратата с такъв замах, че дръжката й се удари в стената отзад и се блъсна в лицето на Саша.
— В случай че си пропуснала нещо от личния ни разговор, с удоволствие ще те осведомя. Тим получи имейл от стария си шеф в ЦРУ тази сутрин. Искат да знаят дали майка ти не се е свързала с него, защото са изгубили следите й. Мислят, че може би е мъртва.
Тялото на Тим изпълни рамката на вратата, а очите му стрелнаха гневно Мелани.
— На теб май ти доставя удоволствие да се държиш като злобна кучка. — Той се обърна към Саша и погледът му омекна. — Никой не е казвал, че майка ти може да е мъртва. Стандартната процедура изисква хора като Катя да се проследяват след депортиране. Искаха да знаят дали сме се чували и аз казах, че не сме, но че ще попитам и теб.