Изпаднал в умопомрачение, Джакс се приготви мигом да се транспортира в Колорадо, но Феникс го сграбчи за ръката и настойчиво прошепна:
— Не! Стой тук!
— Ще ти сритам задника, ако не ме пуснеш.
— Това е капан — прошепна брат му, навел глава. — Изчакай още пет минути.
— Измъчвали са майката на Саша. Ако изпрати някой при Саша, ще…
— Разберат ли, че картината не е у нея, ще си тръгнат.
— Ами ако е у нея?
— Тогава ще им я даде. Или пък няма да им я даде. Но ако покажеш каквато и да било емоция, Ерикс ще разбере, че в думите на Касамов има някаква истина — а предполагаме, че не я е купил, а само я е видял.
— Не ми пука за картината. Само Саша ме интересува.
— А трябва да ти пука за картината. Ако Касамов не лъже или не бърка, то картината описва Завета Мефисто. Ако Ерикс разбере, че можем да получим изкупление чрез Анаво, ще убие всяка една, която открием. Ще нареди на всяка Ския и изгубена душа на планетата да търсят Анаво. И няма да имаме никакъв шанс да открием други.
— Ако наистина съществува такава картина, как е попаднала у майката на Саша?
— Не сме сигурни, че е у нея, но трябва да разберем. И така и ще направим, но първо ще поостанем тук още малко. Сигурен съм, че Ерикс ни наблюдава. Ако си тръгнем прибързано, ще ни последва. Нали не искаш да го отведем право при Саша? Запази спокойствие и изчакай още няколко минути, после ще се приберем у дома и ще изпратим някой Лумина да види какво става.
Джакс зачака да отминат най-бавните пет минути в живота му. По едно време се обади:
— А какво ще стане, ако просто прибера Саша в планината и й кажа, че трябва да остане там?
— Ще си платиш цената, задето пречиш на свободната воля. Не си мисли, че Луцифер ще ти прости, че си нарушил правилата, само защото му се иска нещата да се получат. Не говорим, че тя ще те намрази, а ако двамата не сте заедно, се губи целият смисъл. Наясно съм колко се изкушаваш, но не си и помисляй, Джакс.
— Може ли да тръгваме вече?
— Ще тръгнем веднага щом млъкнеш и ме оставиш да се сбогувам с Джейн.
Джакс се врътна на пета и се спря под стария бряст, който Кий бе посадил, след като Феникс бе открил Джейн. Беше обещал, че като стане достатъчно голям, ще сложи люлка за децата им. Вторачи се в голите, възлести клони, от които не висеше люлка, и си спомни усмивката на Джейн, сините й очи, мелодичния й глас и последните й думи, преди да умре.
Когато се бяха втурнали да я спасят, бе вдигнала към Феникс красивото си насинено и окървавено лице. Камата на Ерикс трептеше в сърцето й. „Върни ме обратно! Върни ми живота!“ — бе извикала. Феникс вече летеше напред и я улови още преди да падне на пода. Ерикс бе наблюдавал отстрани и когато бе очевидно, че в нея вече няма живот, че Феникс не може да я върне, бе казал:
— Не реагира, защото вече не носи твоя знак. Белязана е с моя. Само аз мога да я даря с безсмъртие. Може би така и ще направя, за да може да роди моите синове.
С изкривено от ярост лице, Феникс се бе изправил, вдигнал бе Джейн на ръце и бе изчезнал от древния замък, обитаван от Ерикс.
При вида на прегърбените му сега рамене и сведената глава Джакс стисна челюст и сърцето му се стегна от познатото чувство на гняв. Минали бяха повече от сто години, но Феникс не можеше да мисли за нищо друго. Когато откриха Джейн, не им бяха известни толкова много неща, а най-лошото бе, че не знаеха за знака на Мефисто. Не знаеха, че и Ерикс може да го разчете, не знаеха, че и той също можеше да сложи своя знак върху Анаво. Беше я изнасилил и беше оставил знака си на мястото на този на Феникс. Смъртта й го съсипа, но фактът, че я беше погребал със знака на Ерикс в тялото й, бе превърнал смазващото чувство на вина и мъка в безпомощна ярост.
Най-после, когато Джакс вече не можеше да издържа и секунда повече, Феникс се обърна и каза:
— Готов съм.
След обяда Тим закара Саша и Крис обратно у дома. После побърза да се изтегне в любимото си кресло, за да гледа футбол, а Крис обяви, че отива у приятел да играе на компютърни игри. Брет и Мелани ги нямаше, така че Саша реши да си стои в стаята и да поработи върху есето.