Сърцето й задумка и тя остро се смъмри, че така се радва да го види. Не се беше бръснал и наболата му брада го правеше по-зрял, по-мъжествен, по-опасен. Той впи очи в нея, видимо разтревожен.
— Добре ли си?
— Аз съм добре, но всичките ми вещи са разпердушинени. Май е била Мелани.
Джакс огледа стаята. Тялото му излъчваше напрежение, дланите му бяха стиснати в юмруци.
— Ако е бил някой от хората на Ерикс и е търсел картината, защо ще се бавят да ми съсипват дрехите, да късат рисунките и да чупят компютъра? Само тя би си отмъстила по този начин.
— Явно защото живее тук, на нея са наредили да претърси стаята и малко се е поувлякла — той погледна лаптопа. — Всъщност доста се е поувлякла.
Джакс седна до нея, а стегнатото му бедро се опря плътно в нейното.
— Саша, знаеш, че можеш да ми имаш доверие. Моля те, кажи ми дали картината, която търси Ерикс, е у теб.
Саша не отговори. Вместо това се втренчи в ботушите му.
— Къде успя да се изкаляш така?
— В Англия. Феникс искаше да иде на гроба на Джейн.
— Коя е Джейн?
Джакс се вгледа в очите й и тихо отговори.
— Беше му годеница, Анаво, която откри в Лондон преди повече от сто години.
— Как е умряла?
— Ерикс я уби.
По гърба й пролазиха тръпки.
— И Феникс все още ходи на гроба й?
— Не толкова често, колкото в началото, но да, все още ходи и тъгува. През цялото това време не е поглеждал друго момиче. Аз и братята ми излизаме по малко, но не и Феникс.
— А Ерикс как я е намерил? Някой Ския е разбрал, че е Анаво, и я завел при него?
Джакс поклати глава, свел поглед към калните си ботуши.
— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?
— Естествено, че искам, току-виж си взема поука.
— Носеше Феникс, което ни помага да я открием, където и да е по света. Нещо като защита. Например, ако ти беше маркирана, снощи щяхме да те открием, дори Райли да те беше замъкнала на хиляда километра. Но не знаехме, че и Ерикс може да го долови. Отвлече я в нощта, в която двамата с Феникс смятаха тайно да се оженят. Тръгнахме след тях, но когато ги настигнахме, беше вече късно.
— О, каква ужасна, злополучна история. Точно в сватбената й нощ. — Тя живо си представи случилото се — как момичето си приготвя багажа и тръпне от вълнение, че всеки момент ще замине с годеника си и ще се омъжи, а накрая някакъв непознат я отвлича и убива. — А какво означава, че е била маркирана? Как се прави? Къде?
Той неочаквано се приведе към нея, така че тя подскочи, и прошепна:
— Ако някой от нас преспи с Анаво, тя ще носи знака му.
Бузите на Саша пламнаха, от което й стана още по-неудобно.
Той се засмя. Но макар и крайно смутена, Саша не можеше да откъсне поглед от него. Очите му изглеждаха някак различни днес, като че ли по-блестящи. Боже мили, колко беше красив! Сериозно се замисли дали да не седне върху ръцете си, за да се удържи да не го докосне.
Вместо това се насили да свали очи от него и едва тогава забеляза, че Броуди е преместил стола до прозореца, покатерил се е отгоре му и тъкмо смъква кръглия накрайник на корниза, който представляваше парче пластмасова тръба, обвита в прашен, избелял плат.
— Какво правиш? — гласът й изтъня от паника. — Слизай оттам! О, господи, недей!
Тя скочи от леглото и изтича до него, протегнала ръка към навитото платно, което вече издърпваше от вътрешността на корниза, но Броуди го държеше високо над главата си.
— Не може да я вземеш! Нямаш право! — Беше извадила картината от белия цилиндър, за да е сигурна, че Мелани никога няма да я намери. Хитър ход, защото цилиндърът действително липсваше. Но сега, въпреки всичко, щеше да я изгуби. Беше обещала на майка си да се грижи за нея и отчаяно се бореше да я вземе от Броуди. — Върни ми я! Джакс, накарай го да ми я върне.
Джакс протегна ръка за картината.
— Ще си я получиш обратно, обещавам ти, но нека я вземем за малко, докато не разберем защо Ерикс толкова я иска. В планината Мефисто имаме един Лумина, художник, той почиства и реставрира картините ни. Ще й хвърли един поглед и ще ти я върна след няколко дни, заклевам се.
— Къде е тази планина Мефисто?
— Нали си идвала. Там, където живеем. Обвита е в същата синкава мъгла, която крие и Кианос. Служи като бариера, прави и нас, и сградите невидими за останалия свят. А също и за Ерикс. Никой не може да премине мъглите, ако не е Лумина или Мефисто, тоест аз и братята ми. Мъглите пречат на Пургаторите да избягат. Така че, вярвай ми, ако картината е в планината, никой не може да я пипне.