— Дори и аз?
— Ти можеш да преминаваш през мъглите, защото си Анаво. А ако беше маркирана, там щеше да си в безопасност, понеже Ерикс не може да те стигне.
Значи, ако някога спеше с Джакс, щеше да е принудена до края на живота си да живее в планината зад пластове синя мъгла. Взря се в съвършеното му лице, в тревожните му очи и за сетен път пожела да не е паднал ангел, а обикновено момче. Отдавна щеше да е лудо влюбена в него.
Но не беше обикновено момче. И чувствата, които изпитваше, бяха крайно нередни. Трябваше да спре да го зяпа. Да спре да го желае.
Тя преглътна, откъсна очи от неговите и се съсредоточи върху навитото на руло платно в ръката му.
— Ами този художник? Дето каза, че е Лумина? Какво означава това?
— Аз съм Лумина — обади се Броуди, слезе от стола и го върна до бюрото. Погледна я и се усмихна с милата си, чиста усмивка. — Обикновени хора сме, избрани от Мефисто да живеем в планината и да им помагаме. Ако се съгласим, ставаме безсмъртни и придобиваме известни способности, за да си вършим задачите.
— Какви задачи?
— Всичко, което е необходимо за планирането на акциите. Например имаме си екип, който се занимава единствено с подправянето на документи и архиви, така че ако на някого се наложи да излезе в реалния свят и да докаже, че е истински човек, документите да са налице. Ето, Джакс си има всичко необходимо, за да тръгне на училище утре, защото екипът си е свършил работата. Има си акт за раждане, регистриран, където трябва, и копие от ученически картон от един пансион в Дорсет, в Англия.
— А ти какво точно правиш?
Броуди се ухили.
— Хаквам компютри, изобретявам инструменти, които Мефисто да ползват на бойното поле, и като цяло съм страшно умен. Огледах цялата стая, за да разбера къде би могла да скриеш картината, и видях, как крадешком поглеждаш корниза. Бива си ме, а?
— А си и скромен.
Той премигна зад очилцата си.
— Не съм надут, ако това намекваш. Но Бог ми е дал определени умения и съм длъжен да ги използвам, за да си върша работата по-добре.
— Гениален си — прекъсна ги Джакс. — Всички сме на това мнение. Виж какво, защо не отнесеш картината на Андре, а аз ще се върна след малко. Искам да помогна на Саша да оправи тук.
Броуди пое платното от Джакс, после отново й се усмихна.
— Радвам се, че се запознахме, Саша. Ще се видим утре. — И той изчезна.
— Утре ли?
— Ще ходи на училище с мен. Надявам се така да изглеждам по-малко страховит.
— Как? Щом е безсмъртен като теб и живее с теб и върши същото като теб, защо с него да изглеждаш по-малко страховит?
— Защото е пълната ми противоположност. С братята ми сме единствените, които могат да водят изгубените души в Ада на земята. Лумините са нещо като поддържащ персонал — грижат се за подробностите. Вербуваме само най-добрите — хора, които са винаги ведри, щастливи и оптимистично настроени, а най-добре да имат и някакъв специален талант или умение, което да ни е от полза. Ако се съгласят да ни съдействат, се налага да изоставят истинския свят. Някои се женят, други не, но винаги са щастливи и отдадени на вярата си в Бог. Те са живи ангели, макар да притежават всички човешки качества, само дето не стареят и не умират.
— А какво ще се случи, когато дойде краят на света?
— Ще идат в Рая. Всъщност, ако им писне да работят, ако решат да си тръгнат, трябва само да кажат, и ще ги изпратим горе, когато поискат.
— Често ли се случва?
Той се усмихна.
— Досега никога. Не е лош животът в планината, Саша. Строим им къщички, а и имат всичко, което пожелаят. Единственото, което не им се разрешава, е да общуват с хората, но най-вече защото се тревожим, че ще се влюбят в някого и ще има разбити сърца. Поемам голям риск да водя Броуди на училище с мен, но няма да мога да свърша нищо, ако другите се боят от мен като от дявола.
— Значи им е приятно да работят за вас, да ви помагат да пращате хората в Ада на земята?
— Мисля, че да. Нали виждат какво причиняват Ерикс и неговите Ския на хората, как разбиват цели семейства и съсипват живота им. А и знаят, че колкото повече изгубени души има, толкова повече ще стават. Единствената ни надежда е да не позволяваме броят им да се увеличава.
— А не може ли всички Лумина просто да излязат сред хората и да се опитат да ги убедят да не вричат душите си?