— Нямаме право да пречим на свободната воля. Хората трябва сами да решават, без намеса от Рая или Ада или от живи ангели, било то черни, или не. — Джакс побутна купчина дрехи с ботуша си, намръщи се и смени темата. — Всичко ли е съсипала? Ще имаш ли какво да облечеш утре на училище?
— Само това, с което съм в момента.
Той я огледа от горе до долу.
— Добре изглеждаш, но ти трябват и други дрехи, Саша. Дай да те заведа на пазар. Ще идем, където поискаш, и ще вземем, каквото си харесаш.
— Нямам много пари.
— Аз ще плащам. Без ангажименти, кълна се.
— Бих могла да помоля Тим и той ще ми купи нещичко. Ако не беше той, щях да съм на улицата, защото Мелани с удоволствие би ме изритала. Толкова е жестока, Джакс. Тази сутрин ми каза, че според ЦРУ майка ми е мъртва. Направо ми е жал за Тим, задето е женен за нея.
— Тогава не го карай да се чувства още по-зле. Позволи ми аз да ти помогна, така изобщо няма да разбере какво е направила Мелани.
Май нямаше особен избор. В Телюрайд беше ужасно скъпо, а нямаше как да иде до друг град с по-приемливи цени. Ако не искаше да носи едни и същи дрехи всеки божи ден, трябваше да приеме предложението му. Отново потъна в черните му очи, пометена от странните, ярки, непознати емоции, но някъде, в дълбините на тези очи, долови искреност… и непристорена загриженост.
— Добре, Джакс, но ще го пишем заем. Дори и никога да не успея да ти се издължа, поне ще се чувствам по-добре, задето така се възползвам.
— Изобщо не се възползваш, но щом искаш, можеш да се преструваш, че ще ми ги върнеш. Аз пък ще се преструвам, че бих приел. — Той се приближи към нея и я прегърна. — Къде искаш да идем?
Тя се опита да се удържи да не плъзне ръце под шлифера му, да не притисне длани в широкия му мускулест гръб, да не вдишва сладостния му аромат и да не долепя буза до коравите му топли гърди. Опита, наистина. Но не успя.
— В Сан Франциско — измърмори накрая. — Там знам къде да търся. Да започнем от „Мейсис“ на Юниън Скуеър.
Миг по-късно стояха в отдела за мъжко облекло. Саша се огледа, смаяна, че никой не забелязва как се материализират от нищото, и каза:
— Имах предвид по-скоро дънки и пуловери, а не костюми на фино райе.
— Трябва ми нещо за очите. — Той дръпна ръце и отстъпи назад, после взе чифт слънчеви очила от една въртяща се стойка. Сложи си ги и попита: — Какво мислиш?
Очилата плътно покриваха очите му. С черния си шлифер, черната коса и набола брада изглеждаше невероятно. Саша имаше чувството, че се размеква в краката му.
— Стават.
Иззад гърба й се чу глас.
— Хей, Саша! Как си, хубавице? Някой ми каза, че си напуснала Колорадо.
Със свито сърце, Саша се обърна точно когато Смит Хардуик се наведе и я целуна право по устните. Не че означаваше нещо. Така целуваше всички момичета от тайфата, просто си беше такъв.
Но преди да успее да отговори, преди дори да реши дали да представи Джакс, или не, или да измисли някакво обяснение какво прави в Сан Франциско, Смит се озова по гръб и се затъркаля по гладкия дървен под към стелажа с ризи. А Джакс стоеше до нея със стиснати юмруци и вид на истински демон от пъкъла.
Седма глава
Всъщност не го беше ударил. Просто мислено го бе отблъснал с всички сили надалече от Саша. Гледката, как я целува, бе отприщила инстинктите му, но в мига, в който видя, как момчето връхлита върху стойката с ризи, разбра, че е прекалил. А изражението й го потвърждаваше. Беше бясна.
Саша понечи да хукне към Смит, но Джакс я задържа. Не му се даваха излишни обяснения. Тя щеше да настоява да се извини, а той трябваше да лъже. По-добре да започнат на чисто. Така че преди Саша да направи и две крачки, той я дръпна обратно, изтри паметта на момчето и ги транспортира в друга част на магазина.
Саша побърза да се отдръпне от него и веднага го нападна със сърдит шепот.
— Какво правиш? Та той ми е приятел! И е свестен!
— Целуна те.
— И какво от това? Да не съм твоя собственост? А и това не беше целувка. Просто така поздравява хората.
— Влюбена ли си в него?
Саша го изгледа възмутено, обърна се към стелажа с чорапи пред тях и заговори тихо срещу един кариран чифт:
— Джакс, познавам го от четиригодишна, откакто ходех в предучилищната група на „Сейнт Майкъл“. Та той ми е като брат… Щеше да ми е приятно да се видим, да си припомним това-онова. Защо беше нужно да го буташ.