Сякаш прочел мислите й, той тихо се обади:
— Топката е у теб, Саша. Аз съм на разположение, мога вечно да чакам, така че ако някога размислиш… Лека нощ. Не забравяй да извикаш кучето. — Той изчезна и тя остана сама.
— За човек, който те мрази, тая Саша прекарва доста време с теб. — Когато Джакс се прибра, Феникс се бе настанил в стаята му и играеше на „Убийци на демони“ на екрана зад портрета на Мефисто. — Броуди каза, че си го отпратил, и ето те, само шест часа по-късно.
— Трябваха й дрехи, така че я водих на пазар.
— Отврат, човече. Мразя да ходя на пазар. А още по-голяма гадост е, че леля й не е просто изгубена душа, ами и истинска луда кучка. В това семейство има нещо съвсем извратено.
— Саша твърди, че баща й и Мелани се били изпокарали, както и че майка й и Тим не могат да се гледат.
— Аха, много омраза и враждебност без особена причина. Има нещо гнило в тази работа. — Феникс изключи играта и смъкна портрета над екрана с дистанционното, после се изправи. — Трябва да видиш картината, Джакс.
— Добре. — Нещо в изражението на брат му подсказваше, че изненадата няма да е приятна, така че се подготви за най-лошото — че картината действително изобразява Завета Мефисто.
И си мислеше, че наистина се е примирил. Но грешеше. Дълбоко грешеше.
На една наклонена маса в архивната зала в мазето — малка стаичка сред огромна мрежа от офиси и бюра, папки и компютри — седеше Андре, а между лицето му и платното бе тикната осветена лупа. При влизането му Андре избута лупата и отмести назад стола си, за да му направи място.
Картината изобразяваше мъж и жена, седнали върху гигантска скала сред планините. Под тях гореше Адът и Луцифер протягаше ръка към босия крак на момичето. Над тях, от облаците, надничаше Бог, заобиколен от ангели, посегнал да докосне косата на мъжа. Тя беше руса, синеока. Той — тъмнокос, черноок. Стояха прегърнати с лице към долината в краката им, а вятърът развяваше дългите им роби, очертаваше телата им, разпиляваше косите им. В далечината, на брега на някаква река, стоеше самотна фигура в черно и се взираше в двойката с гневно изражение, понеже не можеше да премине през бушуващите вълни.
Ерикс. Това бе Ерикс, който не можеше да се добере до двойката, понеже двамата бяха заедно, единни, а Бог и Луцифер ги закриляха. Заветът Мефисто.
Джакс гледаше картината, в главата му се блъскаха изводи и заключения и запращаха дълбоки тръпки през тялото му, чак до костите. Защото лицата на двамата, застанали върху скалата — досущ като онази, която стърчеше от северния склон на планината Мефисто — му бяха познати. Неговото и на Саша.
— Художникът се наричал Андолини — подхвана Андре. — Бил чирак на Леонардо и твърдял, че насън го спохождат ангели, получавал видения свише. Екзекутирали го като еретик през 1505 година.
Картината бе на повече от петстотин години и все пак жената имаше чертите на Саша. Беше Саша — нямаше съмнение. Слава Богу, че не я беше извадила.
— Ако Касамов е виждал картината, а със сигурност я е виждал, след като я е описал на Ерикс, тогава защо не му е казал за Саша? Нали я е познавал, няма начин да не се е сетил, че на картината е тя.
— Преди изглеждаше другояче — Андре посочи лицето на момичето.
— Кога преди?
— Преди да изстържа излющената боя от очите и скулите. Някой беше променил чергите й, за да прикрие приликата. — Андре вдигна очи от картината. — А има и още нещо. — Той се приведе и нагласи лупата върху реката, край която стоеше Ерикс. — Веднага ми направи впечатление, че реката тече в обратната посока. Виждаш, че това е нашият ручей, онзи в подножието на северния склон, просто е придошъл от снеговете. И водата би следвало да тече на запад, ето насам, понеже сме на запад от Континенталния вододел. Но както се вижда ето тук, където водата се разбива в скалите, течението е на изток. И като се загледах, установих, че някой е рисувал върху оригинала, така че почистих ето тази част тук и открих, че отдолу е изписана цифра. Съвсем малки цифри, без лупа не се виждат. Смятаме, че е код за швейцарски сейф.
Нищо чудно, че майката на Саша така упорито бе крила картината. Джакс обясни на Андре за сейфа, както и че отказът на Катя да предаде съдържанието му на Алекс Касамов в крайна сметка е довел до депортирането й.
— Затова е дала картината на Саша, за да може информацията за сейфа да остане в тайна.