Феникс продължаваше да гледа миниатюрните черни точици — цифри и букви.
— Явно я е показвала на Алекс Касамов, ама защо?
Андре се завъртя със стола, за да е с лице към тях.
— Била е влюбена в него — започна, а френският му акцент се изостри. — Влюбената жена е готова да сподели всичко, доверява се дори когато чувства, че не бива. Като Ския, Касамов е бил изкусен манипулатор. Съблазнил я е с надеждата да я придума да му даде документите, а и да я привлече като нов последовател на Ерикс. Но когато започнал да оказва натиск, тя се дръпнала, усетила, че я мами, че всичко е лъжа, и го пратила по дяволите, но вече му била разкрила целия си свят, включително и Саша. Вярвала му е, затова е успял да се промъкне в стаята на Саша и да види белега.
Джакс се сети как вчера Саша му бе споделила всички си тайни: за страховете си, за депортирането на майка й, за белега. Беше му се доверила, без всъщност да го познава, защото го харесваше. Тогава не беше осъзнал колко е важно това. А сега, когато съзнаваше, вече нямаше значение. Бе провалил всичко на онзи лифт.
Обърна се към Феникс.
— Джейн споделяла ли ти е тайните си?
Той въздъхна и кимна, все така загледан в картината, в черните точици.
— Мисля си, че Катя е показала картината на Касамов, далеч, преди да й поиска нещата от сейфа, просто защото е изключителен образец на изкуството. Вероятно му е казала за цифрите под боята, понеже е хитро и искала е да му се похвали. — Той вдигна поглед към Джакс. — Затова и Ерикс толкова я иска. Не го интересува изображението, а цифрите. Ако Катя е казала истината, в оня сейф има цял куп уличаващи факт за разни важни хора. Ерикс ще може да ги изнудва и да ги накара да продадат душите си. Държавни глави, корпоративни директори, хора с позиции.
Вледеняваща пелена от ужас обгърна Джакс.
— Прав си, значи няма да се откаже. Ако Катя не му даде каквото иска, ще направи живота й ад.
— А ако продължи да упорства, ще посегне на онова, което й е най-скъпо.
Ужасът го удари като мълния.
— Тоест Саша.
Тримата се втренчиха в картината, а мислите им препускаха. Джакс се мъчеше да се съсредоточи върху красивото лице на Саша и да не влага прекалено много във факта, че някакъв художник, живял преди пет века, бе получил видение за двама им заедно.
— Единственият ни вариант е все пак да върнем картината на Ерикс, но да му дадем фалшификат. Андре, мислиш ли, че би могъл да я възпроизведеш, но да промениш някои неща, така че да не показва Завета Мефисто? Например да нарисуваш, как Бог докосва нейната глава вместо моята. И естествено лицето да не е на Саша.
— Лесна работа — отвърна Андре и се усмихна нетърпеливо. — Ами цифрите?
— И тях също. Ерикс търси кода към сейфа, а Касамов му е казал, че е написан на картината, така че трябва да му го осигурим. Но докато успее да прати някой да прибере съдържанието, вече ще сме преместили документите и снимките и каквото друго има вътре. Ще ги заменим с разни дреболии, каквито баща й и дядо й биха могли да й оставят, например бижута, някоя и друга руска икона. Ще пратя Борис в Москва да купи това-онова от някой антиквар.
— Гениално! — възкликна Андре.
Джакс тикна ръце в джобовете си, за да не забележат как трепери.
— Ще видим колко съм гениален, когато Ерикс си получи картината — като повярва, че е истинска и не заподозре, че съдържанието на сейфа е сменено.
— Може би тогава Саша вече ще е тук при нас, извън всякаква опасност.
Джакс се извъртя на пета и се измъкна от стаята. Не можеше да каже на Андре, че Саша никога нямаше да се присъедини към тях.
След като Джакс си тръгна, Саша слезе до долу да потърси чували за смет. Тим дремеше на фотьойла си, а Крис лапаше от една купичка със зърнена закуска.
— Къде беше? — обади се той. — Мама те търсеше. Беше побесняла, че стаята ти е в такъв вид.
Ето на това му се вика наглост. Ама че кучка.
— Точно се каня да оправя. Къде има чували за боклук?
— В мокрото помещение.
Саша откри чувалите, върна се горе и започна да ги пълни с изпокъсаните дрехи, а Бу заскача нагоре-надолу, наивно решил, че си играе с него. Бедното куче, беше точно толкова глуповато, колкото и грозно. Но пък беше сладурче, което определено бе по-важно. След няколко минути се хвърли под леглото. В същия миг на вратата се почука и тя подвикна:
— Да?
Крис бутна вратата и известно време я наблюдава какво прави, после попита: