— Мога ли да си сменя учителя по история?
Роуз видимо се учуди.
— Защо, Саша?
Господин Бруно е всеобщ любимец, естествено, че е любимец на всички. Нали точно към това се стремеше. Напъна се за някакво обяснение и се усмихна в опит да прикрие отвращението си.
— О, ами, ъм, той е приятел на леля ми и не бих искал някой да реши, че съм с връзки… или нещо такова.
— Не бъди глупава! И Брет е в неговия клас, а господин Бруно определено не проявява снизходителност. Даже го натиска повече от другите.
Роуз явно бе член на фен клуба на Бруно, което бе логично. Нали Джакс бе казал, че Ския страшно ги бивало да привличат почитатели и последователи, да ги омайват, да напипват слабостите им, да си играят с желанията и стремежите им, само и само да ги накарат да положат клетвата.
Като я гледаше, уж мила жена, се замисли, че ако продължава да се навърта около Бруно, може би нямаше да си остане така мила. Какво ли щеше да й обещае Бруно?
В повечето случаи Саша бе склонна да отстъпва, да се съгласява, да избягва конфликти. Но сега отказа да преглътне.
— Не може да няма друг учител по история — реши да не обръща внимание на внезапно разтанцувалия се ботуш на Джакс, който потрепваше под гишето. Опитваше се да й подскаже да се успокои, но тя бе твърдо решена да постигне своето. Никога нямаше да изкара прилична оценка по история, ако се налагаше да стои в една стая с омразния зловещ Бруно. Отвращаваше я.
Усмивката на Роуз се изпари и изражението й взе да става все по-раздразнено.
— Само за осмокласници и деветокласници. Излишно е да повтаряш стар материал, Саша, така че ако възнамеряваш да се дипломираш през май, ще трябва да влизаш в часовете на господин Бруно.
Дланите й се изпотиха и стомахът й се сви, готов да изхвърли отвратителната кифла. Бруно явно я плашеше повече и от Алекс Касамов. Само мисълта за него бе достатъчна, за да й се догади. Стиснала програмата с лепкави пръсти, тя хукна да търси тоалетната. Срам не срам, затича по коридора, покрай втренчените лица, молейки се да стигне до тоалетната навреме. „Господи, моля те да не повърна насред коридора още в първия ден.“
Ето я, точно отпред, може би щеше да успее. Може би. Кифлата вече се надигаше в гърлото й.
И тогава се случи невъзможното. Господин Бруно изникна пред нея, препречи пътя й, а мазният му глас със странен акцент разби надеждите й да стигне тоалетната.
— Я виж ти, здравей, Саша. Надявах се да те срещна.
Саша не издържа.
Повърна право върху обувките му.
Единствената му заръка бе да не показва страх пред Бруно, а ето че първата й работа бе да се издрайфа отгоре му. Джакс понечи да хукне след нея, но Броуди го хвана за ръкава и го спря навреме.
— Не се меси. Запази спокойствие, иначе цялата работа ще иде на вятъра, преди да мине и час, откакто сме тук.
Беше прав, разбира се, и Джакс си наложи да преглътне, че може единствено да гледа Саша наред с останалите хлапета, безсилен да й помогне. Видя, как гневът блесна за миг върху лицето на Бруно, мигом заменен от фалшива усмивка. Той посегна да докосне Саша, но тя се дръпна и хукна към дамската тоалетна. Бруно се загледа след нея, видимо озадачен от реакцията й.
— По дяволите, Броуди, какво ще я правим?
— Освен да я наглеждаме, друго не можем. И да седим до нея в часа на Бруно. Видя ли го как я изгледа?
— Видях — Джакс проследи израженията на останалите и усети, че и на него му се повдига. — До един се умилкваха на Бруно, цъкаха съчувствено, задето новата му беше съсипала обувките, и мърмореха каква е загубенячка.
Господин Бруно си придаде безкрайно търпелив вид:
— Нормално е да е напрегната, това й е първи ден. Гледайте да сте по-мили с нея.
Всички дружно закимаха, уж от самото начало така бяха смятали да направят.
— Ако им каже да ядат пръст, веднага ще извадят лопатите — пошушна Джакс на Броуди.
— Направо гениално от страна на Ерикс да го вкара като учител. След седмица ще е вербувал поне още двайсет Гарвани. И тук май не са само загубеняците, както беше в училището на Саша.
— Аха — отвърна Джакс, обхванат от познатия инстинкт. — Направо гениално. — Наложи се да впрегне цялата си воля, за да не се втурне след Бруно, да го сграбчи и да го завлече от другата страна на света до дупката, която водеше към Ада на земята.
Подмазвачите последваха Бруно към мъжката тоалетна, а останалите зяпнаха Джакс и Броуди. За първи път в дългия си живот Джакс разбра какво е да се чувстваш неловко. Но се постара да не го показва. Запомнил какво пишеше в книгата, той погледна най-близкото хлапе, височко момче с тъмночервена коса и яснозелени очи, и кимна в поздрав.