— Как е?
— Бива. — Хлапето погледна към Броуди, после продължи. — Аз съм Томас Васкез. Значи днес ви е първи ден, а? Толкова скоро преди ваканцията?
Броуди кимна и направи физиономия, за да покаже, че и за него е непонятно.
— Миналата седмица се преместихме при баща ни и той настоя.
— Я чакай — прекъсна го Томас и погледът му отскочи от единия към другия, — да не сте братя!
— Двуяйчни близнаци — отвърна Джакс. — Аз съм Джак, той е Броуди. — Мислено отбеляза колко е висок Томас и попита: — Играеш ли баскет?
— Пойнт гард. А ти?
— Горе-долу.
Броуди се намеси, уж възмутен от престорената скромност на Джакс.
— Лъже. Супер играе. В Англия беше център в отбора.
— Хей, много яко — Томас вече се усмихваше. — Знаеш ли, трябва ни център. Ела в салона след часовете да говориш с треньора Хайтауър.
— Става, да, ще дойда. — Идеално. Ако си намереше извинение да остава след часовете всеки ден, можеше да може да порови из бюрото на Бруно, без да се опасява, че ще го хванат. А и да поиграе.
Броуди зяпаше някакво момиче, което крачеше срещу тях. Имаше убийствено тяло, въртеше ханш на всяка крачка, сякаш си го търсеше, и оглеждаше всяко момче, с което се разминаваше, без да обръща внимание на момичетата. Съвършенството й се помрачаваше единствено от едва доловимата сянка около очите. Фактът, че такова красиво момиче бе изгубена душа, само го вбеси още повече и инстинктът му да се втурне след Бруно почти го задави.
— Коя е тази? — попита Броуди, макар чудесно да знаеше. Нали двамата с Феникс заедно подготвяха акцията.
Томас хвърли поглед през рамо и се намръщи.
— Джулиан Оливър. Ходи с Кели Истър, на когото му казват Ист. Истинско видение от мокри сънища, ама най-добре стойте настрана. Ултра кучка е. А и Ист веднага скача да се бие с всеки, който я погледне, което очевидно не я спира да флиртува с всички.
Джакс проследи, как Джулиан влиза в дамската тоалетна. И Саша беше вътре. Изведнъж му стана ужасно горещо — вероятно от страх. Щеше да се съсипе да гледа как Саша лавира между хора, готови да я убият, ако знаеха коя е. Добре поне, че бе изгубила мъничко от наивността си — единственият плюс от трансформацията, която неволно бе задействал. А и знаеше кои са, колко са опасни.
Нямаше да се успокои, докато не приключеше с Гарваните и с Бруно и не ги видеше мъртви или умиращи в онази бездна в недрата на земята.
Единственото й желание, след като стомахът й изхвърли кифлата, бе да се свие на топка в някоя дупка и да умре.
— Толкова съжалявам — каза тя на пода, неспособна да се изправи и да го погледне в лицето, да види отново тъмните сенки, обрамчили ужасните му очи. Усещаше дълбоката му черна ярост. Разтрепери се от ужас.
Но гласът му прозвуча спокоен, сдържан, даже мил.
— Няма нищо. Нормално е да се притесняваш, нали ти е първи ден — той я хвана за ръката. — Дай да те заведа при сестрата.
Саша се изправи и дръпна ръка, страхът надделя над унижението и лицата на наобиколилите я ученици, зяпнали я, сякаш бе луда, буквално изчезнаха. Без да каже и дума, тя се втурна, заобиколи го и се скри в тоалетната, където не можеше да я последва.
В тоалетната беше пълно с момичета, които се връткаха пред дългото огледало, закачено над трите мивки. Разресваха коси, нанасяха гланц за устни, бъбреха и се кикотеха — поне докато тя не влезе.
Настана мъртва тишина. Всички се извърнаха да я огледат. Никой не продума.
После едно доста невзрачно на вид момиче с кестенява коса и приятни очи пристъпи напред.
— Здрасти — подхвана тя със загрижено изражение. — Добре ли си?
Саша запреглъща конвулсивно, молейки се да не се разплаче.
Но Бог явно си беше взел почивка, защото и този път не й помогна. Една сълза се търкулна по бузата й. Май щеше да е най-добре да си каже всичко. И без това щяха да разберат веднага щом излязат в коридора. Тя изхълца, поклати глава и заобяснява със свито гърло:
— Днес ми е първият ден, а току-що повърнах върху обувките на господин Бруно.
Чу се ахване. От една от кабинките се обади глас: