— Гадост.
Някой се изкикоти.
— В буквалния смисъл.
Цялата групичка избухна в смях.
— Горкичката — тъмнокосото момиче се приближи към нея. — Хей, Рейчъл, я дай няколко мокри кърпи.
Високо момиче с очила в тесни рамки, елече от овча кожа, възкъса пола и каубойски ботуши протегна шепа мокри салфетки.
— Е, изстискай ги малко, де — нареди тъмнокосата. — Няма да я къпем.
Останалите се приближиха и загледаха любопитно как избърсва устни и попива потта от челото си.
— Аз съм Ерин — обади се тъмнокосата. — Това е Рейчъл — тя посочи момичето с каубойските ботуши. — А това е Аманда — тя кимна към едно момиче с тъмна коса, тъжни очи, прозрачна кожа и очила в стил осемдесетте. — А Брий е в кенефа.
Чу се звук от пускане на вода, вратата се отвори и оттам се появи високо слабо момиче с ботуши с дебел ток и дълга, диплеща се черна рокля. Не точно в готически стил, а по-скоро като от конкурс за Мис Трансилвания — гарвановочерна коса до дупето, кървавочервени устни, снежнобяла кожа и тъмни очи, тежко гримирани.
Брий си пада по вампири — поясни Рейчъл, докато Брий си миеше ръцете. — Откакто прочете „Мрак“.
— „Здрач“ — поправи я Ерин и се усмихна на Саша. — Сега вече знаеш кои сме, така че е твой ред. Как се казваш, защо се местиш в Телюрайд и защо се издрайфа върху Бруно?
Усмихнаха й се окуражително. Изглеждаха симпатични и Саша почувства, че я залива облекчение.
— Казвам се Саша Аненкова, от Оукланд съм, но ще живея с леля ми и вуйчо ми до следващото лято, понеже майка ми е в Русия по работа.
— А леля ти и вуйчо ти кои са?
Саша усети, как вътрешностите й се свиват и едва пророни:
— Тим и Мелани Шрайвър.
— Стига бе! — очите на Рейчъл блеснаха. — Живееш под един покрив с Брет Шрайвър?
Смаяна, Саша бавно кимна.
— О, божичко — ахна Рейчъл. — Толкова е готин! От днес съм ти най-добра приятелка и постоянно ще ти идвам на гости.
Нима не съзнаваше що за човек е Брет? Очевидно не знаеше, че е убиец, но не виждаше ли, че е пълен задник?
Аманда пристъпи от крак на крак и се прокашля.
— И Крис не изглежда зле.
И през ум не й беше минало, че някой може да й завиди, задето живее у Шрайвър, особено като се имаше предвид, че Мелани бе местната уличница.
Ерин я потупа по ръката.
— По-добре ли ти е?
Саша се усмихна.
— Да. Май просто съм ужасно гладна и напрегната.
Рейчъл кимна с разбиране.
— И аз непрекъснато повръщам.
Брий отметна коса през рамо и сребърните й гривни звъннаха.
— Твоето се нарича булимия, миличка, но Саша май не е от същата партия.
Рейчъл я изгледа обидено.
— Нямам булимия!
— Добре де, както искаш. Следващия път, като си повърнеш пицата, може пак да кажеш, че си пипнала вирус. — Тя протегна ръка към плота и дръпна черна раница с избродирани остри зъби. Измъкна отвътре блокче в целофан и го подаде на Саша. — Овесени ядки с мед и парченца ананас. Супервкусно е! А и съдържа нещо, от което ти растат циците.
Всички млъкнаха и зяпнаха блокчето в ръката й.
Умряла от глад, Саша едва се сдържаше да не разкъса опаковката и да го схруска на три пъти, но се опасяваше, че ще се вперят в гърдите й, за да видят дали наистина ще пораснат.
— Е — обади се Рейчъл, — добре дошла в Телюрайд. Ако ти потрябва нещо — помощ за домашните или пък съквартирантка, само кажи.
Саша не успя да сдържи любопитството си:
— Откога си падаш по Брет?
— От шести клас. Ама той още не знае, че съществувам.
— Което важи за всички ни — намеси се Брий. — Не сме достатъчно готини и секси, за да попаднем в обсега на радара му.
Саша се усмихна от облекчение. Явно Рейчъл го харесваше, без изобщо да го познава. Ако действително й дойдеше на гости и го опознаеше, със сигурност щеше да разбере що за стока е и да спре да въздиша по него.
Зад гърба й вратата се отвори и някой пристъпи вътре. Саша цялата се напрегна, а лицата на останалите помръкнаха, всички отклониха поглед, започнаха да прибират раниците си от плота и пода и да се бутат една друга към изхода.
Някакво русо момиче застана пред Саша.
— Ти си оная, дето се издрайфа върху обувките на господин Бруно. — Тя я погледна право в очите и Саша трепна. — Чувам, че вчера си се хвърлила на врата на Ист.