Това явно бе гаджето му, Джулиан, дето беше врекла душата си на Ерикс, за да влезе в училище за манекени. Саша изобщо не знаеше, че съществуват училища за манекени.
— Това е пълна лъжа.
Иззад гърба на новодошлата, чийто оранжев пуловер ясно показваше, че притежателката му не се нуждае от овесени блокчета за увеличаване на бюста, Ерин направи жест, сякаш прокарваше бръснач през врата си, а останалите заклатиха глави и устните им оформиха безгласно „не“.
Джулиан рязко се извъртя и ги изгледа свирепо, та всички побързаха да се шмугнат през вратата.
— Ист ми каза, че имам идеални устни за свирки, а аз му казах, че е тъп. Ако това означава, че съм му се хвърлила на врата, значи точно така е било.
Джулиан настръхна, сякаш се канеше да я цапне, но Саша нито трепна, нито помръдна.
— Цял шибан уикенд само твоето име слушам. Ист и Брет смятат, че ставаш за Гарван, но не и аз. Истинска светица, познавам по очите. Обзалагам се, че никога не си правила свирки. Обзалагам се, че изобщо не знаеш какво е свирка.
Саша реши да сложи край на тази глупост. Отвори блокчето и тъкмо се канеше да си отхапе, когато Джулиан го измъкна от ръката й и го метна в най-близката тоалетна.
— Отговаряй!
Злобарка. Отвратителна злобарка. Толкова беше гладна, че свят й се виеше. Обърна гръб на госпожица Голямото Добрутро с Ужасен Вкус за Гаджета, измъкна се от тоалетната и се сблъска с Джакс.
— Добре ли си? — Усети топлината на дланите върху раменете си даже през якето и внезапно се почувства далеч по-добре.
Вдигна очи към тъмните му очила и бавно кимна.
— Нали видя какво стана.
— Видях. И дойдох да проверя дали си добре.
С ъгълчето на окото си Саша забеляза, че един от портиерите почиства мръсотията.
— Добре съм. Само дето се чувствам безкрайно унизена и ме е яд, че така се издадох. Не можах да се сдържа, Джакс. Той просто ме побърква.
— И от Алекс ли ти се гадеше така?
— Горе-долу, но само когато беше наблизо. А сега ми се повръща само от мисълта за Бруно, а когато ме докосна и видях онази сянка около очите му… — тя се намръщи. — Алекс нямаше такава сянка.
— Сещаш ли се да ти се е гадело от друг човек?
— Веднъж, когато бях на десет, мама ме заведе при нов зъболекар, понеже нашият почина, и още щом онзи ме докосна, повърнах. Разревах се и му казах да не се приближава до мен, така че мама ме заведе при друг. Имаше и една продавачка на обувки в „Мейсис“, от която също ми се гадеше. Накрая се принудих да си купувам обувките от другаде.
— Със сигурност са били Ския и инстинктивно си се чувствала зле в тяхно присъствие. Подсъзнателно усещаш, че ако разберат коя си, ще се опитат да те убият. Интуицията им е изключително силно развита, така че се постарай да мислиш за нещо друго в присъствието на Бруно. За нещо приятно, което те прави щастлива.
Май не беше уместно да споменава, че ще си мисли за него. Всъщност, колкото и да се мъчеше, не мислеше за нищо друго.
Внезапно някой дръпна косата й толкова силно, че главата й се отметна назад и очите й се насълзиха.
— Слушай, кучко, не си мисли, че можеш да ми се фръцваш така. Обърни се веднага и — ох!
— Пусни й косата — процеди Джакс с нисък, заплашителен тон — и няма да ти счупя ръката.
Болката изчезна, а тялото и внезапно се извъртя, притиснато в неговото, и се озова лице в лице с Джулиан и стреснатото й изражение. Тя зяпна Джакс и бавно отстъпи.
— Ти пък кой си?
Саша бе сигурна, че долавя опасността. Вероятно не знаеше кой е, но усещаше колко е опасен.
— Новият ученик, Джак. И злобните хора безкрайно ме дразнят, така че какво ще кажеш да оставиш Саша на мира?
Джулиан, вече на известно разстояние, се поокопити и разтърка ръката си.
— Ха, почакай само да кажа на гаджето ми какво си направил.
— Тук ли да го изчакам?
Джулиан се врътна и забърза по коридора.
— Съжалявам, Саша, май много те заболя.
— Да. Тази е истинска гаднярка.
— И да не беше изгубена душа, пак щеше да те гледа накриво. Изживява се като кралица майка и мрази всеки, който би могъл да й отнеме мястото под прожекторите. Гледай да не й се мяркаш много-много.
— Няма да ми е трудно. — Стомахът й изкъркори.
— Гладна ли си?
— Умирам от глад. Мелани беше приготвила закуска, но за мен имаше само мухлясала кифла. През живота си не съм се чувствала толкова гладна, колкото през последните няколко дни. Да не е от надморската височина?