— Ела с мен, ще ти дам няколко от овесените курабии на Матилда.
Излязоха през задния вход и спряха на площадката към футболното игрище. Джакс бръкна в раницата си и измъкна голям найлонов плик. Когато Саша захапа третата курабия, той заговори:
— Чувстваш се по-гладна от обичайното заради мен. Колкото повече общуваш с мен, толкова повече ще се променяш. Силата ти се увеличава, а това изисква калории, така че апетитът ти се изостря. Може да забележиш и други неща, малко чудати, например, че виждаш в тъмното или имаш някои телекинетични способности. Сигурно вече можеш да изгасиш лампата само с мисълта си. Именно затова виждаш сянката около очите на Бруно и затова вече не мога да изтрия паметта ти.
Значи затова се чувстваше толкова особено. Защо ли се учудваше? Всичко се променяше с главоломна скорост, светът й се бе обърнал с главата надолу и тя не можеше да го спре. Искаше й се да слезе от влакчето на ужасите, да постои минута, да си поеме въздух и да премисли нещата, преди я връхлети още нещо. И не искаше да става като него. Искаше да си е тя, такава, каквато беше миналия четвъртък, преди да се качи в колата на Миси.
— Когато ми оправи крака ли се получи?
— Когато те целунах.
— Затова ли го направи, Джакс? За да стана като теб?
— Целунах те, защото ужасно го исках. Едва по-късно разбрах, че това те променя.
— Ако знаеше, щеше ли да ме целунеш?
Той вдигна ръка и махна една трохичка от устните й, а после проследи контура им с топлите си пръсти.
— Не знам, Саша. Може би да. Недей да ме мразиш заради това.
Колкото и да бе нелепо, на Саша й се прииска пак да я целуне.
— Такава ли ще си остана?
Джакс поклати глава.
— Приберем ли Гарваните и Бруно, ще се върна в планината. Повече няма да се виждаме и ще си станеш както преди. Ще ме забравиш, ще забравиш Ерикс и всичко, което знаеш за другата страна.
Заля я вълна на облекчение, че отново ще бъде себе си, но мисълта, че никога повече няма да го види, и още по-лошо, че ще го забрави, помрачи настроението й. А не би трябвало. Трябваше да се радва.
— Ще си остана ли Анаво?
— Единственият начин да изгубиш Анаво, е да помолиш Луцифер да ти отнеме светлината. Ако го направи, ще бъдеш като всички останали.
— Та аз точно това искам, Джакс, да бъда най-обикновен човек и да спра да се страхувам, че някой ще разбере коя съм и ще се опита да ме убие.
— Трябва добре да си помислиш, Саша. Цял живот, откакто си родена, си била Анаво. Ако изгубиш светлината, ще разбереш какво е изкушение. Може би си мислиш, че грехът се крие в големите неща — кражба, убийство — но повечето хора се борят ежедневно срещу гнева, ревността, омразата — все неща, които не познаваш, защото никога не си ги изпитвала. Ако изгубиш Анаво, реално губиш и билета си за Рая. И ще трябва да го заслужиш като всеки обикновен човек на земята.
Джакс върна плика с курабиите в раницата си и й задържа вратата.
— Но изборът си е твой. Никой не може да пречи на свободната воля, така че те моля да ме изтърпиш още малко, а когато изчезна от живота ти, ще можеш да си останеш Анаво или пък да бъдеш като всички други, както прецениш. И в двата случая няма да станеш като мен.
Влязоха вътре и той избърза напред по коридора към предната част на сградата, който водеше към стълбището за горния етаж и класните стаи на гимназистите. На долния етаж бяха началното училище, а също и столовата, библиотеката и физкултурният салон. Тя го проследи с поглед, съзнавайки, че другите зяпат нея, после преглътна със стегнато гърло и изправи рамене. Така трябваше, сигурна беше. Щяха да се намерят и други Анаво, които може би нямаха да имат нищо против да ходят с момче от преизподнята, да станат безсмъртни и да правят същото, което и той.
Просто трябваше да спре постоянно да мисли за него. Справеше ли се с това, всичко друго щеше да си дойде на мястото.
Когато стигна горе, видя Броуди да го пресреща и заедно да тръгват към другия край на коридора за часа по литература. Някакво момиче с дълга руса коса и хубави сини очи притича покрай нея и ги настигна. Очите й не се откъсваха от Джакс, не спираше да се усмихва и да бърбори, сякаш бяха стари приятели, срещнали се след дълга раздяла. Явно е бил прав да вземе Броуди със себе си. Русата никак не се страхуваше от него. Напротив, не спираше да докосва ръкава му и да се смее шумно, сякаш днес бе най-щастливият ден от живота й.