Саша вървеше след тях и се мъчеше да се зарадва, че може би най-после ще може да общува с другите, няма да се чувства толкова различен, дори ще си намери приятели. Но дълбоко в нея се надигаше неудържимото желание да изтича напред, да избута русата мацка, да хване топлата силна ръка на Джакс и да обяви на всички в коридора, че е неин.
Учителката по английски, госпожа Редмънд, в сив пуловер и същия цвят панталони съвсем в тон със сивата й коса, се усмихна и й подаде програмата за часа.
— Седни, където искаш.
Саша видя, че Ерин й маха, и седна зад нея, по диагонал от Рейчъл. Джакс и Броуди бяха в другия край на стаята, до Томас и Мейсън, приятелчетата на Брет, с които се бе запознала в събота. Приказливата блондинка се настани до Джакс и му се усмихна широко, сякаш й бяха подарили нова играчка. Не спираше небрежно да го докосва, да подръпва ръкава му, да слага ръка на рамото му и да се привежда, за да му прошушне нещо. За щастие, Джакс не даваше вид да е заинтригуван, иначе Саша щеше да се измъчва още повече. Той изглеждаше по-скоро раздразнен, което безкрайно я радваше.
Присъствието на Брет и Ист обаче никак не й беше приятно. Седяха в дъното на стаята в умишлено небрежни пози със скръстени ръце, сякаш бяха ужасно велики, заобиколени от най-привлекателните ученици в класа. Излишно бе да пита Ерин и Рейчъл дали това са хлапетата, с които всеки искаше да общува. Пчелата майка, Джулиан, също беше там, със своите пчели работнички, до една облечени в маркови дънки и обувки, с чанти „Ермес“ и свръхотегчени изражения на съвършените лица. Когато се престраши да погледне натам, усети изгарящия от злоба поглед на Ист, така че побърза да се обърне напред.
Ерин се обади тихо:
— Чувам, че Ист възнамерявал да се бие с новото момче, Джак, понеже бил направил нещо на Джулиан.
— Попречи й да ми оскубе косата, това направи. Беше се наострила, защото уж съм сваляла Ист — и тя разказа на Ерин и Рейчъл какво се беше случило.
Рейчъл поклати глава отвратено.
— Уф, този Ист май има нужда от урок.
— Заслужен урок — намеси се и Ерин.
— Точно така. Заслужен урок. А Джак е суперготин, ама май е доста див. Чух, че го изритали от пансиона в Англия, защото го хванали да пуши трева в библиотеката.
Саша едва не се разсмя. Невероятно как плъзваха клюките. Реши да попита на майтап:
— Ами брат му, онзи дето прилича на отличник? И него ли са го изритали?
— Май баща им го кара да наглежда Джак, уж да го пази от неприятности — Ерин се бе извърнала към тях. — Вярно е малко смотан, но пък е сладък.
— Аха — съгласи се и Рейчъл, след като също се обърна да погледне, — симпатяга е. А и много мило от негова страна да се грижи така за брат си.
Джакс и Броуди щяха да умрат от смях, като научат.
Но после се сети, че няма как да им каже — нали не си говореха.
— Надявам се да сме свършили с Омер — смени темата Рейчъл и дръпна раницата си.
— Омир — поправи я Ерин, — и май го приключихме. Днес започваме „Преображението“ *.
— За пеперуди ли се разказва?
Ерин погледна Саша, сякаш призоваваше Бог да й дари търпение, после поясни:
— Горе-долу. Някакъв тип се събужда един ден и се оказва, че ей така се е превърнал в гигантско насекомо.
— В пеперуда, така ли?
— Не, в хлебарка. И всички го мразят.
— Отврат. Хлебарките са гнусни.
В този момент удари звънецът и госпожа Редмонд поздрави класа.
— Помолиха ме да обявя, че всеки, който би искал да поговори с някого за нещастния случай с Райли О’Брайън миналия уикенд, може да си запише час при училищния психолог, който ще приема в библиотеката през цялата седмица.
Саша цялата изтръпна при името на Райли и без да се замисля, се извърна към Брет. Той улови погледа й, после се приведе и прошепна нещо на една от пчеличките. Тя на свой ред също се наведе напред и зашепна на онази пред нея, другата също, и след няколко секунди всички я гледаха като най-презряната твар.
Побърза да се обърне към дъската със странен хлад в душата, който май нямаше нищо общо с околната температура. Какво ли им беше казал Брет, та да я гледат с такава злоба?
Часът се точеше вяло. Учителката караше този или онзи да чете на глас. Направи й впечатление, че Аманда седи сама и изобщо не вдига поглед от учебника. Но май не от усърдие, а по-скоро от нежелание да среща чужди погледи.