Звънецът най-после удари и Саша тръгна след Ерин и Рейчъл към коридора с неприятното усещане, че им се натрапва, но нямаше какво друго да направи. И им беше безкрайно благодарна, че очевидно нямаха нищо против, даже гледаха да я включат в разговора.
Джакс се отдалечаваше по коридора с Броуди и въодушевената девойка, залепена като кърлеж от другата му страна. Още някакво момиче се беше присламчило към групичката им и свенливо се усмихваше на Броуди, който я гледаше смаяно. Томас и Мейсън ги следваха.
— Вижте само! — възкликна Рейчъл, загледана след тях. — Томас и Мейсън май са сменили отбора.
— Че на кого му пука? — отвърна Ерин, впила очи в гърбовете им.
— На теб — Рейчъл хвърли развеселен поглед към Саша. — Ерин си харесва Томас от цяла вечност, но той само се влачи след Брет и Ист. И се прави на недостъпен.
На езика й беше да каже, че има далеч по-важна причина да се радват, задето Томас се е отказал от Брет и Ист, но само кимна.
— Хайде, хайде, да не съм единствената — сопна се Ерин. — На теб Мейсън само да ти смигне, веднага ще хукнеш след него.
Рейчъл се ухили на Саша.
— Така си е. Знам, че си пада малко ръб, но пък е миличък, даже забавен понякога.
Явно действително за всеки влак си има пътници, помисли си Саша.
В този момент от стаята излезе Джулиан, последвана от по-маловажните пчелички. Докато минаваха покрай Саша, не пропуснаха да й хвърлят злобни, отвратени погледи. Да бяха се изредили да я халосат с юмруци по гърба, едва ли щеше така да й секне дъхът. Какво толкова им беше казал Брет?
Той се показа от стаята със самодоволна усмивчица. Ист се промъкна зад гърба й, сграбчи я за дупето и пошушна в ухото й.
— Сигурен бях, че само се преструваш.
После двамата се отдалечиха през смях.
— Какво става? — обади се Ерин, а изражението й вече не бе така дружелюбно.
С усещането, че нестабилната почва под краката й всеки момент ще поддаде, Саша направи отчаян опит да закърпи положението.
— Брет им е наговорил някакви гнусни лъжи по мой адрес.
— Че защо? — обади се Рейчъл с подозрителен тон. — Нали ти е братовчед?
Саша с ужас установи, че по-скоро биха повярвали на Брет. Всички го харесваха, всяко момиче въздишаше по него, макар да бе пълен задник, а самочувствието му да стигаше до небето. Освен това й беше братовчед. Роднина. Имаха кръвна връзка. Защо собственият й братовчед да разнася лъжи зад гърба й?
Ако беше нормално момче, нямаше да го направи. Но Брет не беше такъв. Беше във властта на нещо тъмно и зло, лишен от съвест. Хладнокръвен убиец. Нещо, което двете не знаеха. И нямаше как да им каже. Тя погледна първо едната, после другата, и накрая каза:
— Нямам представа защо му е да лъже по мой адрес, нито какво точно е казал. Пада си по тъпите шеги, така че нищо чудно да си мисли, че е забавно.
Май не успя да ги убеди съвсем, но все пак се поуспокоиха малко. Ерин смени темата:
— Следващия час имаме биология. А ти?
Саша измъкна програмата от джоба си и горещо се замоли и тя да има биология. Уви.
— Висша математика.
— Значи ще се видим после — Рейчъл вече се беше извърнала.
Двечките настигнаха Брий, която им прошепна нещо, после и трите се обърнаха да я изгледат със същото изражение като пчеличките. Сякаш беше парцал.
За Джакс математиката бе точно толкова отегчителна и безкрайна, както и английският, и, което бе по-лошо, русата мацка отказваше да схване намеците му. Така и не можа да запомни името й, макар да полагаше огромни усилия да следва правилата от книжката за създаване на приятелства. Непрестанното й кикотене и дърдорене го побъркваха. Опита се да не й обръща внимание, но това сякаш още повече я амбицира. Накрая я уведоми, че си има гадже, но тя само се изсмя и заяви:
— Значи тя губи.
Броуди, от своя страна, чудесно се забавляваше, макар неколкократно да му бе напомнил, че всичко е временно, че момичето за него е горе в планината.
— Да бе, знам — отвръщаше той, — но ми е страшно приятно. Тази Джени е много симпатична, а и има целия първи сезон на „Стар Трек“, заедно с изрязаните сцени. Дядо й е бил продуцент, така че има всякакви готини неща.
— Не можеш да й ходиш на гости, Броуди. Не ми казвай, че си й обещал.
— Няма, спокойно.
Джакс бе постоянно нащрек за присъствието на Саша, стараеше се да не изпуска уханието й, а шестото му чувство бе напрегнато до крайност, така че във всеки един момент знаеше къде се намира, дори когато не я виждаше. А когато все пак я зърнеше, му ставаше ясно, че се чувства отвратително. Останалите я избягваха, а той не можеше да разбере защо.