— Кой друг членува в този клуб?
— Не знам точно, понеже уж е голяма тайна. Придават си голяма важност с тая тайнственост, сигурно за да звучи по-яко. И май някои наистина смятат, че е яко, понеже доста хора казват, че биха се включили, стига да ги поканят. Брет и Ист доскоро не спираха да ме ръчкат, докато накрая не им казах, че по-скоро ще стана свещеник, отколкото член на Гарваните.
Джакс не схвана.
— Нещо против свещениците ли имаш?
Томас се усмихна накриво.
— Евреин съм. Така че ти е ясна картинката.
Искрено заинтригуван и донякъде развеселен, Джакс полюбопитства:
— И как така един евреин е с фамилия Васкез?
Усмивката на Томас се разтегна.
— Много просто — когато майка с фамилия Рот, се омъжи за червенокос испанец на име Васкез.
Звънецът сложи край на разговора. През целия час по испански Джакс не спря да мисли как да помогне на Саша, но така и не му хрумна нищо. Всеки от вариантите изискваше участието му под една или друга форма, а тя нееднократно бе заявила, че не иска да има нищо общо с него.
Часът все пак свърши и дойде време за обяд. Джакс се запъти към столовата заедно с Броуди, Джени и русото момиче, което упорито не се предаваше. Томас и Мейсън тръгнаха след тях и когато напълниха таблите и се заоглеждаха за свободна маса, Джакс започна да се ориентира в йерархията, която цареше в стола. Първите маси бяха заети от групичката на Брет, следващите — от няколко момчета и момичета с вид на спортисти, вероятно от отбора по ски. Призля му, като видя, че едно от момчетата беше изгубена душа. Съвсем отскоро.
После следваше групичка ученици, облечени предимно в черно, с множество пиърсинги и татуировки, някои от тях нелоши. Джакс се сети за брат си Зий. След това имаше маса с няколко момичета, които можеше да опише най-вече като срамежливи и които тайничко ги оглеждаха, особено Томас. Зад тях следваше маса с неколцина момчета и момичета, които напомняха на Броуди — явно свръхинтелигентните зубъри. На останалите няколко маси седяха по един-двама души, съвсем отделно от другите. Сами. Онези, с които никой не искаше да дружи, даже и зубърите.
Саша седеше на последната маса, рисуваше в тетрадката си, а пред нея нямаше даже и залък храна.
Прииска му се да седне до нея, да я попита защо не се храни, понеже беше сигурен, че умира от глад, но твърде ясно помнеше какво бе казала по-рано, че иска да е най-обикновен човек. И присъствието, и загрижеността му щяха да са нежелани.
Така че подминаха масата й и спряха чак в другия край на стола.
Джакс се захвана с храната, нищо че едва ставаше за ядене, запуши уши за брътвежите на русата и впрегна всички сили да не зяпа към Саша, но силите рязко му изневериха, когато новата изгубена душа стана от масата си и отиде да седне при нея. Така я гледаше, че кожата на Джакс направо го засърбя, но той остана на масата си. Казаното от онзи тип видимо я смути — лицето й пламна и тя се извъртя с рамо към него.
Онзи се приведе към нея, прошепна нещо в ухото й и плъзна ръка в скута и.
Джакс очакваше, че тя ще го избута и ще го цапардоса в лицето. Нямаше да й е трудно, нали ставаше все по-силна, но вместо това тя се разплака, а онова долно копеле плъзна ръката си още по-нагоре по бедрото й, без да спира да нарежда бог знае какви ужасии в ухото й.
Никой не им обръщаше внимание. Като че ли единствен Джакс виждаше какво се случва.
Внезапно го осени, че Саша точно това иска. Всички я смятаха за евтина стока, която не се свени да прави секс пред камера. И за да запази поне малко достойнство, й се искаше да се скрие от хорските погледи и да не прави сцена.
Тя перна ръката под масата, кръстоса крака, така че пръстите му да не могат да се промъкнат по-нагоре, но не спираше да плаче, прехапала устни, за да не издаде ни звук.
Джакс бе разполагал с хиляда години, за да се приучи към самодисциплина, но никога не му се беше налагало да се бори с такова умопомрачително желание, като това да откъсне главата на идиота отсреща. Но все пак стисна зъби, втренчи се в Саша и мислено й изкрещя да отвърне на обидата.
В същия миг онзи тип пусна ръка по гърба й и се пресегна към гърдата. Саша вдигна огромни очи към Джакс.
Самообладанието рязко го напусна.
Саша полагаше неимоверни усилия да не се даде на този кретен, да го убеди да я остави на мира и да се върне на масата си. И още по-големи усилия да не потърси помощ от Джакс. Нима имаше право да се обърне към него, след като му бе казала да стои далече от нея?