А всъщност копнееше за него повече, отколкото за храна, повече, отколкото за следващата глътка въздух. Жадуваше да чуе как дълбокият му глас я уверява, че всичко ще бъде наред. Искаше топлите му ръце да обгърнат тялото й и да я защитят от този мръсник — и от Брет, Ист и всички останали. Искаше да й подскаже как да се бори срещу лъжата, която Брет разнасяше зад гърба й.
Успя да се удържи да не погледне към него, докато Скот й обясняваше, че е наясно какво искат момичета като нея, а после с подробности й бе описал точно какво има предвид, така че се бе почувствала като пълен боклук. Каза й, че ако преспи с него и му даде да я снима, ще й стане приятелче и може би няма да се налага да обядва сама. Накрая се разплака, не от срам или страх, а от едва сдържана ярост към Брет, който я бе причакал след математиката, за да й каже, че ако се присъедини към Гарваните, ще оправи всичко. И че Саша ще може да излиза с неговата тайфа, с Ист и Джулиан. И да бъде като тях.
Глупостите на Скот я караха да се свива, да плаче, а ръката между краката й така я вбесяваше, че ако имаше по-дълги нокти, щеше да го издере до кръв. Стараеше се да не привлича внимание, надяваше се и се молеше никой да не забележи какво се случва, да не видят ръката на Скот между краката й.
Но в този миг той посегна да я опипа и тук свършиха всичките й опити да се измъкне от ситуацията, без да прави сцена. Някакъв непонятен импулс я накара да погледне към Джакс и в момента, в който видя лицето му, изражението му, тя се нахвърли върху Скот. Пет секунди по-късно Скот лежеше, проснат по гръб, краката на металния стол притискаха ръцете към тялото му, а Саша, застанала на колене върху стола, се наведе над него и заяви с изненадващо равен тон:
— Ако ме докоснеш още веднъж, ще ти откъсна ръцете. А ако ми предложиш да спя с теб или да ти духам, или дори ми кажеш „Добър ден“, ще ти откъсна нещо друго.
Скот втренчи в нея пълни с ужас очи, а мишеподобното му лице се разкриви от страх.
— Майко мила — прошепна той.
— Връщай се при приятелчетата си скиорчета и да не си припарил до мен — Саша блъсна стола, вдигна раницата си и погледна към Джакс, който май бе готов да скочи върху Скот. Вероятно така и щеше да направи, ако Скот не бе побързал да се измъкне изпод стола, да се изправи и да хукне към мястото си.
Сега вече всички бяха наострили уши, цялата столова бе замлъкнала, така че Саша чуваше дрънкането на вилици и чинии от кухнята. Втренчи се в Брет и процеди:
— Можеш да разпространяваш каквито си искаш лъжи за мен, да правиш каквото решиш, но никога, никога няма да се присъединя към тъпите Гарвани.
Брет попогледна приятелите си и бавно поклати глава, безкрайно отегчен. После се облегна назад така, че предните крака на стола му виснаха във въздуха, и провлачи:
— Много се заблуждаваш, ако си мислиш, че ще те допуснем. Гарваните не приемат кучки като теб, Саша.
Да можеше столът му да се катурне назад. Така й се искаше да го види как ще се преметне.
Едва не подскочи от изненада, когато точно това се случи.
— Браво на теб! — прошепна Джакс зад гърба й.
— Аз ли го направих? — измърмори тя през рамо.
— И още как!
Тук-там из залата се дочу нервен смях. Брет се изправи и се огледа ядосано. Всички побързаха да наведат глави над чиниите, а след секунда учениците от долния курс се втурнаха в стола и напрежението се разсея. Саша все така си оставаше прокажена, но вече не й пукаше. В крайна сметка Брет щеше да изчезне и вече нямаше да може да прилъгва онези, които копнееха някой, който и да е, да ги харесва.
Тя се приближи още малко към Джакс.
— Защо ме погледна, след като си смятала сама да се справиш? — прошепна той.
— Не съм смятала нищо. Не знаех, че мога. — Тя докосна ръката му. — Когато те погледнах, ми се стори, че ми казваш да го халосам, даваш ми знак. — Чу го как рязко си поема въздух. — Какво?
— Точно това ми е работата, Саша. Аз съм този, който дава знак на братята ми кога да действат.
Саша разбра защо бе погледнала към него, въпреки желанието си, по силата на импулс като онзи, който я караше да затаи дъх, преди да се гмурне в басейна. Нещата се развиваха противно на желанията й. Не само че заприличваше на него, но и съзнанието й вече действаше на една вълна с неговото. Промяната не беше само във физическата сила и умението да събаря столове с поглед. Действително се превръщаше в Мефисто.