Отдръпна се леко и прошепна:
— Кога ще ги откарате, Джакс?
Той въздъхна дълбоко.
— Не знам още. Бруно ни трябва, за да ни отведе на събранието на Ския, но никой не знае за кога е насрочено.
— Дано да е скоро.
— Да — отвърна той уморено. — Знам, че ти се иска.
— Толкова ми е трудно, Джакс. Няма да издържа дълго.
Лицето му бе безизразно.
— Толкова ли те отблъсквам?
— Толкова ме привличаш. Надушвам те от другия край на стаята, горещ сайдер с канела и карамфил. Чувам как дишаш. Виждам всяко косъмче на главата ти, чувам всяка глътка въздух, която поемаш, всеки път, когато стиснеш зъби. Представям си как ме целуваш, а въображението ми не спира дотам. Искам да съм с теб непрекъснато. Знам, че това е някаква магия, която ще изчезне, когато си тръгнеш. Но ако не стане скоро, едва ли ще издържа.
— Представи си, че не е магия, че всъщност ме харесваш, поне малко.
— Не е нужно да си представям. Знам, че те харесвам, и то не малко.
— Но не искаш да си с мен, защото съм такъв — отвърна той глухо. — Дори да изпитвам към теб истинска обич, не похот и не увлечение, пак няма да ме приемеш.
— Нима разбираш какво е истинска обич? Защото аз не съм сигурна. Баща ми обичаше майка ми с цялото си сърце, приемаше я такава, каквато е, но не съм убедена, че тя го обичаше по същия начин. И ми се струва, че любовта не може да е истинска, ако не е споделена.
Джакс трепна, искрено засегнат.
— Права си. Забрави какво казах.
Той направи няколко крачки, но тя го настигна и го хвана за ръката, препречвайки пътя му.
— Не съм казала, че не бих могла да те обичам, Джакс.
— Знам.
— Тогава защо си тръгваш?
— Защото е безнадеждно. Откакто те зърнах, знам, че строя въздушни кули, че дори да разбера как да те обичам, няма начин да отвърнеш на чувствата ми. Не че не можеш. Възможно е. Но няма да го направиш. Защо ти е да го правиш?
Тя нямаше какво да отговори.
— Няма значение, Саша. Задачата ми е да изкопча каквото мога от Бруно, за да можем да ги приберем. Ще направя всичко възможно да приключим максимално скоро, после изчезвам. — Той бръкна в джоба си, извади една двайсетачка и я притисна в дланта й. — Купи си нещо за обяд, а утре си сложи парите в джоба, а не в раницата, за да не ти ги откраднат пак.
— Откъде знаеш, че са ми ги откраднали?
— Защото не си обядвала. Знам, че си ужасно гладна и че е важно да се храниш добре. Докато не си тръгна, ще продължаваш да се променяш. Вече си невероятно силна, а такава сила изисква много калории. Ако не ядеш достатъчно, ще ти стане трудно да вършиш и най-простите неща, примерно да вървиш. Случва се много бързо, така че се храни редовно. С повече белтъчини. — Той ловко я заобиколи и си тръгна, без да поглежда назад.
— Добре ли си? — попита Броуди по пътя към кабинета по биология. — Зле ми изглеждаш, Джакс.
— Нищо ми няма — излъга той, понеже хич не му се говореше. Думите на Саша, че никога не би могла да го обикне, го бяха наранили дълбоко. Хем си го знаеше и смяташе, че се е примирил, но явно някаква част от него бе хранила известна надежда.
— Не губи кураж и не се предавай.
Джак спря насред коридора и изгледа ядовито любимия си стеснителен Лумина.
— А ти самият колко пъти можеш да издържиш да чуеш, че момичето ти не те иска, че няма търпение да се махнеш от живота й, преди да се предадеш?
Броуди премигна насреща му иззад очилцата си.
— Ако ме гледа със същия поглед, с който те гледа Саша, и милион пъти да го чуя, пак няма да се предам.
Джакс се разтрепери от яд, мъка и гняв.
— Гледа ме така от страст, малкия. А страстта няма нищо общо с истинските трайни чувства.
Вместо да се засегне, Броуди невъзмутимо продължи:
— А ти не я ли гледаш по същия начин?
— Не!
— Вярно. Гледаш на нея като средство. Понеже може да ти даде нещо, което не е по силите на никой друг. Май твърде много се стараеш да променяш нейното мислене, а всъщност ти си този, който трябва да се промени.
Джакс се врътна и продължи към кабинета. Броуди заприпка в крачка с него.
— Не знам как — призна Джакс. — Нямаш представа колко е трудно, Броуди.
— Даже баща ти е съумял да обича някого — Броуди издържа на мрачния поглед на Джакс и продължи: — Няма я от хиляда години, а той още тъгува, още страда по нея, още съжалява, че не е предвидил какво ще се случи, че не се е намесил и не е уведомил Бог, за да я предпази.