Чувствата на Джакс към М. бяха доста объркани. Не беше лесно да имаш ангел на смъртта за баща, но трябваше да признае, че Броуди е прав. Майка му бе споделяла безграничната любов на М. към нея. Като всеки Мефисто, и Джакс бе надарен с фотографска памет. Помнеше всичко случило се от самото начало, което понякога бе доста полезно, а понякога твърде болезнено. Помнеше съвсем ясно отношенията между родителите си. Бяха пълни противоположности, но въпреки това връзката им бе силна.
— Как ли я е убедил?
Броуди сви рамене.
— Може би просто го е приела такъв, какъвто е, или пък понеже я обичал, тя е видяла в него нещо, което никой друг не виждал.
Вече бяха в кабинета, така че разговорът секна, но Джакс не спря да размишлява. Обърка лабораторното упражнение, понеже мозъкът му продължаваше да смила казаното от Броуди.
Останалата част от деня премина мудно. Двамата с Броуди седнаха до Саша в часа по история, за да не се притесни твърде много от присъствието на Бруно. Но промяната настъпваше с такава скорост, че близостта на един Ския по-скоро я гневеше, отколкото отвращаваше. През целия час драскаше нещо в тетрадката си, без да вдига глава, но когато Бруно й зададе някакъв въпрос, омразата в очите й бе съвсем неприкрита.
Джакс побутна едно листче към нея. „По-кротко, ще събудиш подозренията му.“ Тя кимна и продължи да рисува.
Историята беше последният час за деня. След като ги разпуснаха, Джакс се отби в салона, където го подложиха на бърза проверка.
— Играл ли си в училищния отбор в Англия? — попита треньорът Хайтауър.
— Да — излъга Джакс, — а и от доста време тренирам с братята си. — Всъщност откакто съществуваше играта.
— Впечатляващо се справяш, Джакс. Трябва ни център. Как ти звучи?
— Идеално, тренер. — И просто така — вече беше част от отбора.
В продължение на два часа вниманието му бе погълнато от играта, а когато тренировката приключи, нещата вече не изглеждаха толкова мрачни. Ако Броуди беше прав, може би все имаше някаква надежда.
Преди да излезе от сградата, Джакс се промъкна до кабинета на Бруно и набързо прерови бюрото му, но така и не откри нищо за срещата на Ския.
Това донякъде го зарадва. Докато не откриеха нужната информация, се налагаше да остане в училището, за да бъде край Саша, и може би евентуално да измисли как да я спечели.
Девета глава
Единственото хубаво нещо в иначе отвратителния първи учебен ден на Саша бе, че още с прибирането й в къщата на Шрайвър Тим се провикна от креслото си:
— Вероятно ще се радваш да научиш, че Мелани замина за Колорадо Спрингс на пазар. Ще се върне в сряда.
Саша не просто се зарадва — направо беше във възторг. Така се бе измъчвала при мисълта за поредния сблъсък с леля й, че сега не можеше да се нарадва на двудневната отсрочка. А и Тим като че ли беше не по-малко доволен. Като го гледаше такъв огромен и нещастен, тя не се стърпя и попита:
— Защо не се разведете?
Той въздъхна и шкембето му се разлюля.
— Сложно е, хлапе. Много отдавна, преди да науча за психическите й проблеми, я обичах. Не е виновна, че има проблеми, а и все си мислех, че ще се оправи, само дето все не ставаше, докато един ден не осъзнах, че вече не ми пука. Но наближавам петдесетте и си имам толкова много проблеми със здравето, че ми е по-лесно да си остана тук. Колкото и да буйства, поне се грижи за мен. Пък и е майка на момчетата, имат нужда от нея.
Е, сега вече не можеше да се оплаче, че денят й не е бил достатъчно потискащ.
Тя метна раницата си на дивана, седна и се зазяпа в телевизора, включен на Си Ен Ен.
— Случайно мама да ти е давала копие от акта ми за раждане? Искат ми го от училище, пък аз нямам копие, та се чудех дали у теб има.
Той не отговори и тя се извърна, да го погледне. Стори й се, че лицето му е по-зачервено от обичайно.
— Наред ли е всичко?
— Да, да. Просто не се чувствам съвсем добре днес. — Той я погледна бегло, после отново се втренчи в телевизора. — Не го мисли толкова тоя акт за раждане. Ще мина през училището и ще уредя нещата.
— Значи имаш копие?
Тим се прокашля.
— Ще набавя.
Защо ли се държеше толкова странно?
— Благодаря ти, Тим. Секретарката спомена, че трябва и да се подпише нещо, за да се водя официално записана, така че ще е добре да минеш оттам.