— Ще мина — той отново се прокашля, но не каза нищо повече.
Когато мълчанието взе да става неловко, Саша си взе раницата и тръгна към горния етаж.
— Ще готвя пиле с ориз за вечеря, така че да си долу в шест.
— Добре. — Тя затвори вратата след себе си и се захвана с домашните, доволна, че Брет е на баскетболна тренировка, така че нямаше да го види скоро.
Когато слезе долу за вечеря, вече беше готова за конфронтация, но Брет го нямаше.
Тим се обади от печката:
— Май ще сме само ти, аз и Крис. Брет ще остане да вечеря у Истър.
Колкото и да бе нелепо, почувства известно разочарование, вместо облекчение. Искаше да разбере дали Брет ще има наглостта да повтори лъжата, ако го разобличи на вечеря пред собствения му баща, който, както ставаше все по-ясно, не се разбираше много-много с него. Крис очевидно му беше любимец, както Брет на Мелани.
Хубавото бе, че така оставаше повече храна и тя не отказа, когато Тим й предложи втора порция пилешки гърди. Хапна и доста ориз, а после си взе и второ парче торта за десерт.
Крис предимно мълчеше, както обикновено, но по едно време я погледна и каза уж на Тим:
— Хич не е зле без мама и Брет.
— Така си е — отвърна Тим и надигна едрото си тяло от стола, за да се премести обратно на фотьойла.
Тази нощ сънищата й отново се въртяха около Джакс, но този път бяха по-мрачни, вещаещи опасност, по-еротични; и тя се събуди с пламнали страни.
На другия ден тя не скри радостта си, че отново го вижда.
— Здрасти, Джакс — спря се до чина му в часа по литература.
Той вдигна очи към нея и се усмихна.
— Здравей, Саша. — Май очакваше да му каже още нещо, но езикът й внезапно се оплете и тя се запъти към един празен чин в предната част на стаята, максимално далече от Брет.
Вместо да слуша как съучениците й един по един четат на глас откъси от „Преображението“, тя не спря да мисли за Джакс и да спори със себе си дали да опита да поговори с него, да му се извини за думите си от предния ден.
Към края на часа вече бе убедена, че е редно все нещо да каже, но когато се запъти към него, той се извърна и излезе от стаята заедно с Томас и Броуди, а русата ентусиастка тръгна по петите му.
Докато го гледаше да се отдалечава, нямаше как да не си даде сметка, че е изгорила всички мостове. И от това й стана далеч по-тъжно, отколкото от факта, че бе най-ненавижданото момиче в гимназията, макар всеобщото презрение да започваше да я тормози.
След часа по литература, както си стоеше до шкафчето, чу Джулиан да шушне на пчеличките:
— Брет твърди, че си издействала пропуск за един концерт на Kings of Leon и се изчукала с всички до един в съблекалнята.
— У, отвратително! Сигурно е пипнала някаква зараза — обади се една от слушащите.
— Тя самата е зараза — намеси се друга.
Явно Брет се наслаждаваше на неволята й. Беше го унижила в стола, публично бе заявила, че никога няма да се включи към Гарваните, и сега бе обект на безброй обиди и подигравки. Когато го засече в коридора след часа по испански, той се провикна:
— Хей, Царицата на интернета, днес с кого ще се снимаш?
Не му обърна внимание, но гневът я разяждаше. Гласът му бе достатъчен, за да я изкара извън равновесие. Убиец, робот без съвест, и въпреки това почти всички му се кланяха като на някакво полубожество. Даже и на учителите беше слабост.
А тя беше най-презряното нищожество.
По време на обяда Джакс я съзерцава толкова съсредоточено, че Саша очакваше всеки момент да дойде да я заговори. Но той така и не го направи. Поговори с русата девойка и когато се нахрани, излезе от стола, без въобще да я погледне.
Денят вървеше все по-зле. Скот Гадняра я чакаше до шкафчето й. Усмихна й се похотливо, без да си прави труда да крие, че оглежда гърдите й. Стори й се, че забелязва лека сянка около очите му.
— Ти си от Гарваните, нали?
Скот изпъчи гърди.
— Ами да. Кофти, че няма да станеш една от нас.
Нищо чудно, че беше такъв простак, щом бе изгубена душа.
— Какво ще кажеш да идем на кино в Маунтън Вилидж?
Саша зачака обидата, без да помръдва, без да го изпуска от очи.
Усмивката му се стопи и той се доближи до нея.
— Винаги съм искал да го направя в киносалон — той добави още няколко думи, без да си прави труда да сниши глас, така че всеки, който минаваше, да го чуе.