Саша се извърна с рамо към него, отвори шкафчето си и го халоса с вратичката по тила.
— Олеле, извинявай — възкликна със захаросано гласче.
Хванал се за главата, той я изгледа злобно и я затисна с тяло към редицата шкафчета.
— Кучка такава, май наистина някой трябва да те… ох!
Така и не успя да довърши, защото се сви, хванал се за слабините.
Саша се наведе към него и просъска:
— Предупредих те да не ме докосваш. Разкарай се. — Когато се изправи, видя Джакс да я гледа, а на устните му играеше бегла усмивка. Тя изгледа насъбралите се ученици, после спокойно извади учебниците по биология от шкафчето си.
В следващия час беше още по-непоносимо не само защото Брет не спираше да реди обиди по неин адрес, но и защото Бруно го допускаше. Когато удари звънецът, Саша направо се давеше от гняв. Отиде до шкафчето, нетърпелива да си вземе нещата и да се измъкне от сградата, но рязко спря, когато видя залепеното на вратичката листче: СТРАСТНА РУСКИНЯ: КУЧКА: БЕЗПЛАТЕН СЕКС — ПРОСТО ПОИСКАЙТЕ!
Някой я потупа по рамото, докато пъхаше нужните учебници в раницата. Зад гърба й стоеше Роуз с раздразнено изражение.
— Здрасти, Роуз.
— Все още не съм получила акта ти за раждане, Саша.
— Казах на вуйчо ми и той обеща да мине да го донесе и да подпише каквото трябва.
— Не е идвал. Напомни му. Ако не си записана, както трябва, не можеш да се явиш на матурите.
— Ще му напомня. — Тя затвори шкафчето и забеляза, как очите на Роуз се разшириха, когато съгледа неприличната бележка.
— Кой го е направил?
— Предполагам някой, който вярва на лъжите на братовчед ми.
Роуз извърна смутен поглед.
— Сигурна съм, че си чула слуховете.
— Ами, да, чух… нещо.
— Няма да е зле да се обадиш на директорката от „Сейнт Майкъл“ за по-точна информация.
— Протоколът не ми позволява да обсъждам нещо такова с друг училищен администратор. Дори да са те изключили от „Сейнт Майкъл“, това няма отношение към записването ти в Телюрайд, освен ако причините не са законови.
Саша й обърна гръб, отлепи бележката, смачка я и я пусна на земята в краката й, после си тръгна.
В дома на Шрайвър вечерта премина както предната, с тази разлика, че за ядене имаше друго. Мелани все още не се беше прибрала, Брет пак бе останал да вечеря в Ист, така че на масата бяха само Тим, Крис и Саша. Имаше телешко задушено и Саша яде повече и от Крис, което би я смутило, ако не се чувстваше така потисната — можеше да мисли единствено колко й липсва Джакс.
А не биваше да мисли за него. Трябваше да го забрави. Вместо това едва овладяваше постоянната си потребност да го види. Ако знаеше как да стигне до къщата му, щеше да вземе тойотата на Тим и да иде да му каже, че съжалява, че е сбъркала, да го помоли да й прости и пак да я харесва.
Не, в никакъв случай. Няма да го направи. „Та той е син на Ада! Безсмъртен. И убива хора.“ Наложи се да си го повтаря отново и отново, за да се удържи. Скоро щеше да изчезне от живота й и щеше да го забрави. Щеше да е в състояние да гледа напред и да се освободи от тази лудост, която хем я плашеше, хем я изпълваше с възторг.
Но в момента само мисълта за него я подлудяваше, подтикваше я да хукне към него и да го моли да остане, да не й позволява да го забрави.
— Саша — гласът на Тим я извади от унеса, — малко трудно се получават нещата с акта ти за раждане, но утре би трябвало да пристигне. От Марин Каунти поискаха копие от документите за временно настойничество, преди да се съгласят да ми го изпратят.
Така бе обсебена от мисълта как да се отърси от увлечението си по Джакс, че съвсем бе забравила за напомнянето на Роуз. Кимна му:
— О, добре че ми каза. Още утре ще обясня на госпожица Роуз.
Сънят й убягваше и на два пъти става да си проверява пощата с надеждата да намери съобщение от майка си, но нямаше нищо.
Унесе се доста след полунощ, а сънищата й бяха още по-чудати. Двамата с Джакс бягаха от нещо тъмно и ужасно, нещо, което можеше да прекъсне безсмъртния му живот. Тя крещеше от ужас, умоляваше го да тича по-бързо, но онова, което ги преследваше, ги настигаше, и точно преди да ги връхлети, Саша се събуди разплакана.
Облече се за училище, обзета от неприятно предчувствие, а времето навън още повече я потисна. Небето бе мрачно, затиснато от тежки облаци, които вещаеха сняг още преди настъпването на вечерта.