Докато крачеше вяло, следвана от Бу, се замисли дали да не си спести училището. Можеше да се качи на пистите и да кара цял ден сам-сама, заобиколена единствено от планини, дървета и от мълчанието на мекия безшумен сняг. Но не можеше да си позволи да пропуска часове, ако искаше да си вземе изпитите. В момента не й пукаше, но после щеше да съжалява.
Още щом влезе в сградата, усети, че нещо става. Учениците се тълпяха в предното фоайе вместо на горния етаж в залата за големите. Когато отвори вратата, всички извърнаха глави и разговорите секнаха. Тогава забеляза разпилените по пода страници — стотици, може би хиляди разпечатани страници. Наведе се, вдигна един лист и видя, че е копие на писмо, написано на ръка върху бланка на „Сейнт Майкъл“ и изпратено по факс.
Уважаеми г-н (името бе задраскано),
Благодаря Би за писмото. Дълбоко се разстроих, като научих, че Саша Аненкова преживява такива затруднения в новото си училище в Телюрайд. Не мога да си представя какво точно е целял ученикът, разпространил такива грозни лъжи по адрес на Саша. Тук, в „Сейнт Майкъл“, Саша бе примерна ученичка, истински лидер, уважавана и обичана от всичките си съученици. Дълбоко ни липсва и категорично не е изключена от училището ни. Майка й бе извикана по работа в Русия и се наложи Саша да замине да живее при роднините си в Телюрайд. Ето такава е истината и Ви призовавам да поправите нещата.
Сърдечни поздрави,
Саша вдигна глава, огледа лицата, които се тълпяха около нея, и забеляза извинителните им изражения — с изключение на физиономиите на Брет, Ист, Джулиан и Скот.
Брет изкачи две-три стъпала и се обърна към групичката. Втренчи се в нея с мрачно изражение.
— Много хитро, Саша. Какво, замазала си с коректор някое писмо от старото училище, надраскала си фалшива бележка и си я разпечатила в милион екземпляра, а?
— Млъквай, Брет — прекъсна го Ерин. — Факсът е от вчера и кодът е от Сан Франциско. Просто си признай, че си съчинил всичко, и вземи да се извиниш на Саша.
Брет обаче не се отказваше.
— Някоя приятелка й е помогнала.
Чу се и друг глас:
— Нали ти е братовчедка, бе, задник такъв! Що за нещастник ще седне да лъже за собствените си роднини?
— Шрайвър, ето кой! — провикна се друг ученик и нещата напълно излязоха извън контрол. Всички завикаха и закрещяха срещу Брет, засипаха го със закани. Само за една минута Брет Шрайвър се срина от положението на най-популярното момче в училище до пълна нула.
Саша най-после различи лицето на Джакс сред тълпата. Стоеше в дъното, по-висок от другите, но твърде далече, затова не го беше видяла веднага. Без да се замисля, тръгна напред, а множеството се раздели, за да й направи път. И когато стигна до него, хвана ръката му.
Джакс я поведе към стълбите и нагоре до залата на втория етаж, а останалите ги последваха. Звънецът удари точно когато стигнаха площадката и всички забързаха към стаите си.
Когато коридорът опустя, Саша се взря в красивото му лице. Прииска й се да го целуне.
— Как го направи?
— Пратих един от Лумините да й връчи писъмце.
— От кого?
Той стисна лекичко ръката й.
— От Джеймс Хюит, чиито синове — Джак и Броуди, са ти приятели. Господин Хюит е много притеснен, че децата му са попаднали в неподходяща компания. Така че му хрумнало да изпрати писмо и дарение на госпожа Макалистър и да я помоли да бъде така добра да обясни дали в слуховете за новата приятелка на синовете му има нещо вярно.
Саша се ухили.
— И тя отговорила начаса.
— Дарението си го биваше.
— И после си направил безброй копия.
— Всъщност Броуди свърши тая работа. Ксероксът на Кей ме плаши. Дойдохме в четири сутринта и разхвърляхме копията навсякъде.
Саша се овладя, но така и не откъсна поглед от него.
— Благодаря ти, Джакс.
Той се приведе леко и прошепна:
— Какво ще кажеш да си спестим английския и да идем да хапнем палачинки?
Тя кимна и двамата тръгнаха надолу по стълбите и се измъкнаха през предния вход, без никой да се опита да ги спре.
Върнаха се за втория час и през цялата сутрин Джакс със задоволство наблюдаваше какво се случва. Сякаш никой не бе чувал лъжата — учениците я заговаряха, правеха й компания, докато вадеше неща от шкафчето си, общуваха с нея. А тя все гледаше да не се отдалечава от него и ако се случеше да се огледа и да не го види веднага, сините й очи се забулваха от паника.