— Май започва да си пада по теб — отбеляза Броуди след обяд, докато вървяха към биологията.
— Заради промяната е. Чувства се странно, а аз й внушавам известна стабилност.
— Ама тая работа с писмото беше гениална. Много по-добре, отколкото да пребием Шрайвър. Вече никой няма да му вярва.
— Да, май така се получи, но не затова го направих.
Броуди го изгледа подозрително.
— А защо?
Загледан в Саша, която вървеше пред тях, заобиколена от момичетата, с които се беше сприятелила първия ден, преди гнусната лъжа на Брет, Джакс отвърна:
— Защото страдаше.
В същия момент Саша хвърли поглед през рамо, за да провери дали е зад нея, преди да продължи към кабинета.
— А сега какво следва? — полюбопитства Броуди.
Джакс се усмихна.
— Мислех си за разходка на лунна светлина до планината Мефисто.
— Не е зле. Или пък може да я заведеш у Джени да погледа изрязани сцени от „Стар Трек“.
— А дали случайно няма да заварим и теб там?
— Естествено.
— Започваш да се привързваш, човече. Не си го причинявай!
— Нищо ми няма.
— Ако толкова са ти притрябвали тия сцени, ще ти ги купя.
Броуди не отвърна, което говореше, че свитото приятелче на Джакс бе хлътнало по Джени Браун далеч повече, отколкото бе редно.
Днес учителят по биология, господин Хулихан, не беше никак любезен към нея. Връчи й формуляра за лабораторното упражнение, без дори да я поздрави. После посочи задната част на стаята и й нареди:
— Сядай!
Двамата с Броуди трябваше да си партнират в упражнението, а Джакс бе сложен с Томас, останал без партньор, откакто Райли бе загинала. Когато Саша се настани до Броуди, той се наведе към нея и я попита шепнешком:
— Как се чувстваш?
— Уж добре, но малко замаяна. — Тя го погледна. — Какво е усещането, когато ставаш безсмъртен?
— Много странно.
— А как се получава?
— Както при Мефисто. Скочих и се събудих безсмъртен. Понякога се случва избраният да загуби вяра, докато пада, и тогава просто се събужда в собственото си легло и си мисли, че е сънувал, как пада от скала. — Броуди премигна насреща й иззад смешните си очила. — Да не би да го обмисляш, Саша?
Саша се поизправи на стола и поклати глава.
— Казах на Джакс, че не желая да бъда Мефисто. Даже не съм сигурна, че искам да остана Анаво.
— Не те разбирам. Та това е благословия, дар, нещо толкова уникално и изключително, такава рядкост е да срещнеш Анаво. Защо искаш да се откажеш?
— Не ми се иска цял живот да треперя дали някой няма да ме убие.
Часът започна и господин Хулихан раздаде мъртвите жаби. Такова упражнение бе правила едва миналия месец в „Сейнт Майкъл“, така че й беше ясно как да действа. Броуди обаче гледаше жабата втренчено и като че ли нямаше намерение да я докосне.
— Какво има?
— Мислех си за тази жаба. Родена си е като жаба. Дали ако е имала възможност да стане нещо друго — например костенурка или риба, или кон, е щяла да се съгласи?
— О, я стига с аналогиите. Нито съм жаба, нито искам да съм кон. Най-обикновено момиче съм, само дето имам петно на кожата, което ще взема да махна.
— Джакс споменавал ли ти е каква рядкост е Анаво?
— Каза, че не се срещат много често.
— Доколкото знам, други няма. Само ти. За хиляда години Мефисто са открили само една друга. Това не те ли кара да се позамислиш, преди да се откажеш?
— Мислила съм вече и знам какво искам. Не ставам за Мефисто.
— Не е нужно да ставаш Мефисто, за да си полезна, Саша. Заради самата си същност несъзнателно влияеш на другите. Ти си светлина в тъмнината, даваш надежда на хората. Наистина ли си в състояние да се откажеш от такова нещо с чиста съвест?
— Да, в състояние съм и опитите ти да ми внушиш чувство на вина няма да ме разубедят.
— Не знаех, че си такава страхливка, Саша.
Наистина ли беше страхливка? Дължеше ли нещо на света, задето се бе родила Анаво? Не беше честно. Не можеше ли да си е обикновен човек?
Направи дисекция на жабата, класифицира всички органи върху диаграмата и зачака господин Хулихан.
Той драсна една четворка върху работата й и обърна поглед към диаграмата на Броуди.
— Защо ми пишете четворка? — попита Саша.