— Не ми харесва как си закрепила образеца — отвърна той, без дори да я погледне.
Презрителният му тон и отношение я вбесиха.
— Как така не ви харесва? Какво означава това? Или съм го направила вярно, или не.
Той се обърна към нея с присвити очи и просъска с нисък, почти заплашителен тон:
— Имаш четворка. А ако продължаваш, ще получиш тройка.
Саша видя сенките под очите му и разбра защо се държи по този безобразен начин. Беше изгубена душа и както останалите, не можеше да се държи другояче. Тя кипна.
— Заслужавам шестица.
Той зачеркна четворката и написа голяма тройка върху целия лист.
— Вече не си в някоя снобска прогимназия, малката.
— Не съм малка. Обяснете ми с какво съм заслужила тройка.
Хълихан зачеркна тройката с такава злоба, че чак проби листа, и написа огромна двойка.
— Ето ти обяснението!
Саша се втренчи в него, а той й отвърна със злобен поглед. Всеки момент щеше да му избие пяна на устата, толкова бе освирепял и изоставил всякаква сдържаност. Всяка частица от нея — и от тялото, и от душата — копнееше да скочи през чина и да го сграбчи за гърлото. Направо трепереше от усилието да се удържи.
Най-накрая Хълихан се овладя и след бегъл поглед върху недовършената жаба на Броуди, изписа треперлива шестица върху диаграмата му.
Джакс я гледаше със странно изражение. Стрелна Хълихан с поглед, после очите му се върнаха към нея и той прошепна само с устни: „Внимавай!“.
Саша кимна и наведе глава над листа си. Сгъна го спретнато и го пъхна под хлъзгавата жаба.
— Любопитно ми е — продължи да шепне Броуди, — някога през живота ти минавало ли ти е през ум да проявиш насилие?
— Никога.
— Но сега ти се искаше да му скочиш, нали?
— Едва се сдържах.
— Нали забеляза в какво се е превърнал?
Тя кимна.
— Но не мога да разбера защо умишлено ме прецака.
— Брет им беше най-сериозното оръжие, а сега се оказа развенчан. Предполагам, че винят теб.
— Сам си е виновен.
— Вярно, но те едва ли смятат така. Съсипа им плановете да завладеят училището и те ненавиждат. Трябва много да внимаваш, Саша.
Саша загледа как Хълихан се суети около жабата на Аманда, сякаш бе открила лек срещу рака. Беше повече от прозрачно — най-долно ласкателство, предназначено да я омае, да я накара да го харесва, да събуди интереса й към Гарваните. И Аманда падна право в капана, усмихна се доволно и стрелна надменен поглед към Саша, преди да се извърне към Брет. Той й кимна и на нея само това й трябваше, за да се захласне от радост.
— Май някои продължават да го намират за готин. Хората са готови на всичко, само и само да ги харесват — промърмори Броуди. — Даже да си продадат душата.
— Ще ми се Джакс да прибере Бруно още сега, начаса, преди да прилъже и други.
— Скоро ще има среща на Ския, но не знаем нито къде, нито кога. Бруно я организира, така че изчакваме да се издаде по някакъв начин, например да направи резервации или да купи самолетни билети, или да се свърже с някого от поканените Ския. Така ще имаме шанс да ги хванем всичките наведнъж. Иначе само планирането за всеки поотделно ще ни отнеме месеци, а както виждаш, някои действат страшно бързо.
Замисли се за Гарваните, за Бруно и Ерикс и за всичко, което можеха да причинят на това мило момиче, което вечно имаше такъв тъжен вид, обядваше само и намираше Крис за привлекателен. На път беше да изгуби душата си, да се превърне в куха обвивка без шанс нито за Рая, нито за Ада. Просто да се… изгуби. И нямаше вече да харесва Крис. Изобщо нямаше да се сеща за него. Единствената й мисъл във всеки един миг щеше да бъде как да привлече нови хора в клуба, нови членове, които да врекат душите си на Ерикс.
— Броуди, знам, че вие с Джакс и останалите нямате право да се месите в свободната воля на хората, нито да ги разубеждавате, но как стоят нещата с мен? На мен разрешено ли ми е?
Той й се усмихна.
— Все още си човек, Саша. Уникална и на ръба да се превърнеш в нещо друго, но все пак човек. — Той стрелна поглед към Аманда. — Но трябва много да внимаваш. Едва ли ще повярва на нещата, които знаеш, а ако все пак ти повярва, току-виж разкаже на някого, който ще провали цялата акция на Мефисто. Изключително важно е да успеем да ги изненадаме, така че не бива да издаваме на Бруно какво сме му замислили. Дори нищо да не й обясниш, а да й дадеш съвети и наставления, ще хукне право при тях.