— И какво, няма ли как да стане?
— Не че няма, но не е лесно. Но пък си струва да опиташ, защото всяка душа, която каже „не“, намалява шансовете на Ерикс.
Много й се искаше Ерикс да се провали, но още повече искаше да предпази Аманда. Мисълта, че може да я изгуби, дълбоко я терзаеше. А тя не спираше да се озърта към Брет, да поглежда дали не гледа към нея. И понеже той не й обръщаше внимание, тя постепенно се прегърби в стола си, втренчи се в чина, а предишното въодушевление я напусна.
През останалата част от часа Саша не спря да мисли как да подходи към Аманда.
Възможността се появи още в следващия час — свободна подготовка за всички, които не бяха ангажирани с разни училищни дейности като годишника или комисията за абитуриентския бал. Първите пет минути преминаха в шеги от страна на треньора Хайтауър, който не спря да говори за баскетбол най-вече с Джакс.
— Имаме само два мача преди ваканцията, но за януари сме с пълна програма — каза той, а после огледа стаята. — Нали всички ще присъствате на мача довечера?
Всички кимнаха и Хайтауър остана доволен.
Саша седеше в другия край на стаята до Джакс и от време на време хвърляше по някой поглед за Бу през прозореца. Брет и Ист се бяха разположили в дъното на стаята и нито разговаряха, нито коментираха, нито пък учеха. Седяха и зяпаха най-вече нея. Вчера това би я разтревожило, но сега не й пукаше.
Аманда седеше в отсрещния край заедно с две-три други свити на вид и вероятно доста интелигентни момичета. Уж четеше „Преображението“, но така и не обръщаше страниците.
Треньорът се обади:
— Знаете ли какво ни трябва? Курабийки. Кой ще иде да донесе?
Аманда мигом вдигна ръка.
— Аз ще ида.
— Добре, чудесно — отвърна треньорът, после очите му обиколиха стаята и се спряха на Саша. — Искаш ли да идеш с нея и да донесеш какао?
Саша кимна, безкрайно доволна, че е избрал нея. Щеше да има възможност да заговори Аманда.
Треньорът им подаде двайсетачка и двете тръгнаха към предната част на сградата. Саша я зачака да каже нещо, но когато излязоха и почти прекосиха двора, следвани от Бу, осъзна, че Аманда няма да продума.
Добре тогава, значи тя щеше да започне.
— Откога живееш в Телюрайд?
— Аз съм от Плейсървил.
Известно време вървяха в мълчание, после Аманда се осмели да попита:
— Защо му беше на Брет да измисли онази история? Нали ти е братовчед? Не е баш като брат, ама все пак ти е роднина.
— Иска да стана Гарван и явно е решил, че ако ме накара да страдам достатъчно, ще се съглася, а пък той ще каже на всички, че се е пошегувал.
— А ти защо не искаш да си Гарван? На мен ми звучи страхотно, а и определено не канят всеки.
Саша се замисли как точно да се изрази и накрая каза:
— Знаеш ли какво трябва да направиш, за да станеш Гарван?
— Знам. Да се откажа от Бог и да обещая да следвам Ерикс.
Интересно колко ли всъщност знаеше.
— А кой е Ерикс? — попита Саша.
— Нещо като ангел. Дава ти всичко, което поискаш.
— Защо не съм го чувала? Така де, ако е толкова специален и невероятен, защо не го знаят повече хора?
Аманда сви рамене.
— Не знам. Може би защото все ще се намери някой да тормози последователите му. Затова и се налага да се събират тайно.
— Както и да е. Не е за мен.
— Защо? Да не си свръхрелигиозна или нещо такова?
— Вярвам в Бог и се надявам да ида в Рая, когато умра. Ако това означава, че съм свръхрелигиозна, значи е така. Но нямам намерение да обърна гръб на Бог и да последвам някакъв тип, за когото дори не съм чувала.
— Даже и ако е в състояние да ти даде всичко, което искаш?
— Няма как да ми даде каквото искам.
— Какво толкова искаш?
— Баща ми да е жив.
— О — възкликна Аманда и впери очи напред, когато излязоха на булеварда. — Моята майка не е мъртва, обаче ни заряза и хич и не искам да се връща. Беше луда и злобна. Излизаше с други мъже, пиеше непрекъснато и харчеше парите за храна за всякакви глупости само и само другите да ни мислят за богати. Доста тъпо, предвид, че баща ми е месар. И е доста по-щастлив, откакто мама си тръгна.
Саша не знаеше как да реагира, затова опита с въпрос:
— А ти какво искаш от Ерикс?
Аманда отново сви рамене.
— Да съм щастлива и евентуално да имам по-добри оценки, да си намеря гадже и да престана да съм толкова свита и непохватна. Така ми е писнало!