Бу изтича пред тях и се разскача като пощурял. Но вече бяха на главната улица и Саша реши, че няма да е зле да му сложи каишката. Измъкна я от джоба на палтото си, подсвирна му и я закопча за нашийника.
— Без да се обиждаш, Саша, ама това куче е ужасно грозно.
Бу изскимтя и главата му клюмна.
— Гледай какво направи, обиди го — Саша го почеса зад ушите, преди да се изправи.
— Извинявай. И на мен ми се иска да си имам куче, макар и грозно. — Аманда се наведе да го погали, а той я близна.
Продължиха напред, зяпайки във витрините на магазините.
— Не мисля, че е нужно да ставаш Гарван, за да получиш, каквото искаш, Аманда.
— Няма как да ме разбереш. Лесно им е на такива като теб.
— Като мен ли?
— Готина си, имаш страхотни дрехи и си братовчедка на най-якия пич в училище. Знам, че в момента всички го мразят, но това ще отмине, сигурна съм, и пак ще е както преди. При такова положение нямаш никакви проблеми.
Саша се замисли. Мисли през цялото време, докато купуваха курабии и какао от пекарната, а после и по пътя към училище. В „Сейнт Майкъл“ имаше много приятели, така че нямаше причина и тук да не е така. Вярно, сега беше нова, но ако Аманда беше права, значи всичко щеше да е наред, щеше да има приятели, да бъде отново личност.
А ако това се случеше, Аманда щеше да й бъде първа приятелка, за да не се изкушава от фалшивите обещания на Гарваните. Саша хвърли поглед към старомодните й очила. Ако си вземеше нови рамки и сложеше малко грим и се откажеше от вида на току-що станала от леглото, щеше да е доста хубава.
— Мислех си, искаш ли да идем заедно на баскетболния мач довечера?
— Не мога. Баща ми свършва работа в пет и трябва да се прибера с него, понеже нямам кола. Плейсървил е на тридесет километра. А няма да ме пусне да се върна обратно с колата заради шосето. Само завои и лед е.
— Може пък да се съгласи да те докара, ако го помолиш.
— Не е изключено. Вечно ме ръчка да общувам повече в училище. Нали е господин Любезния, изобщо не схваща колко ми е трудно.
— И баща ми беше такъв. Всичките ми приятели го обожаваха. — Вече се отклоняваха от булеварда и наближаваха училището, когато й хрумна нещо. — Защо не дойдеш у нас след училище? Ще порешаваме малко задачи, а после мога да ти дам назаем нещо да облечеш за мача.
— Сериозно? Би ли го направила?
— Естествено, защо не? Много ми се ходи, но не ми се ще да вляза сама в салона.
— Добре, ще дойда и ще питам баща ми дали ще ме докара за мача довечера.
Саша влезе в стаята далеч по-спокойна. Джакс се извърна към нея още щом влезе, но преди да бе направила и две крачки, Брет се провикна:
— Хей, Ист, казвал ли съм ти, че майката на братовчедка ми я депортираха, защото се разбра, че е руски шпионин?
Никога ли нямаше да престане? Саша замръзна на място, не знаеше какво да направи.
Без да откъсва тъмните си очи от нея, Джакс се обади:
— Ако майка й беше шпионин, правителството никога нямаше да я върне в Русия. Щеше да я арестува за държавна измяна. — Чак тогава се обърна и изгледа сурово Брет. — Хайде по-кротко, Шрайвър.
— Ти пък за какъв се мислиш, дявол да те вземе? Да не мислиш, че ме е страх от теб?
— Би трябвало да те е страх. Остави Саша на мира!
Хайтауър се прокашля многозначително и направи знак на Саша и Аманда да донесат курабиите и какаото.
— Хайде, деца, да се насладим на сладкишите и ще видите как ще започнем да се разбираме, нали така?
Саша преглътна огромната буца в гърлото си, докато крачеше към учителското бюро. Джакс се бе застъпил за нея, макар да бе казал, че възнамерява да си кротува и да привлича минимално внимание върху себе си.
Когато дойде време за шестия час, историята, господството на Брет като най-важната личност в гимназията май официално бе приключило. Сега всички го отписваха, освен Гарваните. Преди часа Броуди пошушна на Джакс:
— Чух няколко хлапета да коментират, че си заплашил Брет да го пребиеш, ако не остави Саша на мира. И намират за доста тъпо, че се налага новото момче в училище да я защитава от собствените й роднини.
Брет определено беше загазил, но нали беше изгубена душа, арогантен и разглезен, май не беше осъзнал колко се бе променила ситуацията. Докато не се случи поредният инцидент: