Интересно защо Крис така ненавиждаше брат си. Джакс й бе казал, че Брет е изгубил душата си едва преди няколко седмици, но май враждебността на Крис бе от по-отдавна.
— Разбира се, Крис. Кое ти е шкафчето и какъв е кодът?
— Ето, записал съм ги — той й подаде листче. — Мерси. — После хвърли последен поглед към Аманда, измърмори нещо за довиждане и изчезна.
Саша се усмихна на новата си приятелка.
— Видя ли как те изгледа — при това два пъти?
— Нямаше вид да е особено ентусиазиран.
— Не го познаваш. Много е свит и вечно бърза да си тръгне. Вярвай ми, остана впечатлен. — Вече нямаше търпение да тръгват за мача и да види реакцията и на останалите.
В пет без десет Саша и Бу изпратиха Аманда до булеварда, до пазара, където работеше баща й — местният месар, безкрайно мил и любезен. Когато Аманда го помоли да я докара обратно заради мача, той изпадна във възторг.
— С удоволствие. — После се усмихна широко на Саша и я покани на вечеря у тях преди мача. Колкото и да й се искаше, трябваше да открие Тим и да го подсети за акта за раждане. Роуз на два пъти й бе напомнила.
— Благодаря ви, господин Родес, но ще трябва да откажа. Ще се видим на мача.
Когато се прибра, с изненада и облекчение установи, че Мелани я нямаше никаква. Тим стоеше насред кухнята и си редеше гигантски сандвич.
Когато Саша влезе, той вдигна глава и се усмихна.
— Здрасти, хлапе, как беше в училище?
— Бива. Успя ли да минеш да подпишеш документите и да предадеш на госпожица Роуз акта ми за раждане?
— Не успях, Саша. Съжалявам, утре непременно ще ида. — Той плесна две резенчета домат върху кулата от телешко месо и бял хляб.
— Малко ме притиска, Тим, а и изпитите са другата седмица.
Той внимателно постави няколко листа маруля върху сандвича.
— Не разбирам защо им е акт за раждане. Нали е видно, че си се родила все пак? — Той си взе сандвича, отиде в хола и се настани в креслото си.
Саша го последва и спря до библиотеката, в която бяха наредени единствено видеоигри и дивидита, но не и книги.
— Ако има някакъв проблем, може би е по-добре да кажа на Роуз, че ще трябва да изчакаме мама да се свърже с нас.
Тим видимо се смути — лицето му пламна, а малките му очички зашариха между Саша и стълбите.
— Казах, че ще се погрижа, и ще го направя.
Защо ли така се паникьосваше? Забравил за сандвича си, той попиваше внезапно избилата от отпуснатото му лице пот със салфетката си и мърмореше нещо за последствията и колко му е писнало от всичко.
— Какво става? Някакъв проблем ли има да изискаме удостоверението от Марин Каунти?
— Защо не й кажеш, Тим? — обади се Мелани и слезе по стълбите. — Давай. Кажи на Саша защо не можеш да изискаш копие от акта й за раждане.
Саша замръзна, готова за битка.
Мелани се настани на дивана, кръстоса крака и прокара пръст по върха на единия си ботуш с тънък като игла ток.
— Хайде, Тим. Всички тръпнем от нетърпение.
— Млъквай, Мелани — Тим продължаваше да попива лице. — Моля те, Саша, скоро ще ти извадя акта за раждане.
— За бога, какво мекотело си! — Мелани насочи гневния си поглед към Саша. — В общината не пазят акт за раждане на твое име. И никъде няма такъв. Катя те открила в някакъв бедняшки квартал на Владивосток, когато си била на две години. Вероятно майка ти е била наркоманка или проститутка и те е зарязала.
— Лъжеш — Саша впи поглед в Тим в очакване да изсъска на Мелани.
Но той облегна назад глава и затвори очи, а чинията със сандвича се плъзна от скута му, тупна на земята и резените домати, маруля и колбас се разпиляха по килима.
— Ти си незаконно пребиваващ чужд гражданин — процеди Мелани със същия тон, с който би я нарекла проститутка. — А и на Русия не си гражданин. Все едно не съществуваш. Тим разбра, че не си родно дете на Майк и Катя едва когато замина за Сан Франциско. Не си осиновена законно, така че не принадлежиш на никого. Ако беше заминала с майка си, както си без документи, щяха да те приберат, а понеже Тим си живее с илюзията, че дължи на Майк да те пази, особено след като святата ти майчица…
— Мелани, ако кажеш още една дума, ще те убия!
Мелани се изправи, спря до креслото му, вдигна месото от земята и го размаза по ризата му, после дръпна яката и изсипа всичко вътре.
— Така ще спестиш време. Няма да се налага да чакаш да избие под формата на сланини. — После се врътна, взе си чантата от закачалката във фоайето и затръшна вратата след себе си.