Саша и Тим се взираха един в друг цяла вечност. Накрая Тим заговори в тишината на стаята.
— Преди Катя да замине за Щатите, решила да иде до Владивосток, до къщата, където живеела баба й, за да се сбогува. Нали нямала намерение да се връща повече. Къщата била стара, изоставена, а вътре намерила теб, да се луташ из боклуците. Завела те в полицията, но така и не получили сигнал за изчезнало двегодишно дете, а когато Катя предложила да останеш с нея, й отказали и те пратили в сиропиталище. За Катя ставало все по-опасно да стои в Русия, та не можела да чака месеци наред за обичайната процедура за осиновяване, така че отишла до сиропиталището, взела те и си хванала самолета за Париж. Оттам се свързала с Майк, който отишъл да я вземе, оженили се и пристигнали в Сан Франциско. Майк те вкарал през летището с фалшив акт за раждане, какъвто вероятно са ползвали и за да те запишат в училище. Катя твърдеше, че го е изгубила и че ще прати нов веднага щом може, но до този момент не успявам да се свържа с нея.
Саша се свлече на пода, сви се и обгърна колене с ръце.
Едва виждаше огромното тяло на Тим през пелената на сълзите. Бяха й разказвали как се е родила поне един милион пъти — как баща й пропътувал половината свят, за да присъства на раждането, как лекарите смятали, че майка й не може да има деца, но ето че се появила Саша, истинско чудо.
Такава прекрасна, романтична история — пълна лъжа!
После се сети за думите на майка си, че намерила картината в една празна къща във Владивосток. Но беше забравила да спомене какво друго е намерила.
— Когато я уведомиха, че предстои да я депортират, ми се обади и ме помоли да отида при нея — Тим не вдигаше очи от пода. — Каза, че иска да ми предаде нещо от Майк. Изобщо не очаквах, че става дума за дъщеря му, но тя ме помоли да те взема, да те предпазя от това, което би могло да се случи, ако те вземе в Русия.
— В сиропиталище ли щяха да ме вкарат? Не съм ли твърде голяма?
— В Русия нещата са много различни, Саша. Престъпността е начин на живот, а мафията е навсякъде, дори сред правителството. Секс търговията е силно развита. А тъй като по закон не си й дете, Катя се опасяваше, че ще те вземат от нея и ще те пратят на работа.
Точно в този момент по стълбите се спусна Брет и на път за кухнята й подметна:
— Виж ти, Саша, оказва се, че всъщност не сме кръвни роднини. Интересно, значи само с един телефонен разговор могат да те изритат от страната.
Тим се намръщи.
— Никакви телефонни разговори, Брет. Ясен ли съм?
— Разбира се, тате. Нали не искаме на Саша да й се случи нещо лошо?
Десета глава
Когато Джакс се прибра след тренировката и се качи в стаята си, за да пише домашни, завари Феникс да играе на „Убиец на демони“.
— Не схвана ли намека ми, че тая игра можеш да я играеш и в твоята стая?
— Чакам те, братле. Имам новини.
— Какво съвпадение, и аз имам — Джакс метна якето си на леглото, приседна срещу брат си и загледа как изпепелява демон след демон. — Малко извратено е да имаме точно тази игра. Не говори ли за някакви скрити самоубийствени наклонности?
— Ние не сме демони.
— Въпрос на семантика. Е, каква е твоята новина?
— Зий претърсва къщата на Бруно всеки божи ден, след като онзи тръгва за училище, и днес открил списък на всички Ския, които ще присъстват на срещата. Все учители и администратори от разни училища из страната. Петдесет и петима, а алибито е, че провеждат конференция по превенция на консумацията на алкохол сред непълнолетните.
— А в следобедната сесия господин Бруно ще ги учи как да вербуват тийнейджъри.
— Именно. Хванали сме цял отбор Лумини да проучи всяко име от списъка, за да дадем нужната информация за двойниците.
— Ще трябва да си даде зор, защото съм почти сигурен, че срещата е другата седмица. — И той му разказа какво бе споменал Бруно. — Звучи логично да го направят по Коледа, когато повечето училища са разпуснати.
Феникс изтреби цяла орда демони с един жест.
— Аха. Забавно, че е по Коледа. Ерикс си пада по иронията. — Той премина към следващия кръг на Ада. — Е, как беше днес?
Джакс се облегна назад и заразказва, но едва бе стигнал средата и телефонът му иззвъня. Измъкна го от джоба и с изненада видя името на Саша на екрана. Още като чу гласа й, му стана ясно, че нещо се е случило.