Саша плачеше. Едва говореше.
— Можеш ли да дойдеш?
— Идвам. — Той пъхна телефона обратно, мина през банята до дрешника, грабна си шлифера, а после се върна, за да каже на Феникс, че излиза.
— Какво става?
— Плаче и ме помоли да отида при нея.
— Нали ти казах, че момичетата често плачат.
— Ще се видим после — и той се транспортира от стаята си в нейната, невидим, за всеки случай. Тя седеше на леглото, а по бузите й се лееха сълзи. Джакс седна до нея и я притегли към себе си.
— Какво има? Какво се е случило?
Заровила лице в рамото му, тя хлипаше; зашепна нещо за акт за раждане, за осиновяване, как майка й я намерила в същата изоставена къща, в която открила картината.
Не му беше лесно да схване цялата история, но накрая навърза нещата и му стана ясно защо е разстроена. Чувстваше се предадена заради лъжата.
— Била съм на две годинки, Джакс. Защо съм била там, сам-сама в порутената къща? Кой би направил такова нещо? Защо родната ми майка ме е изоставила там?
Джакс имаше своите подозрения. Вероятно не човек я бе оставил там с картината. Може би ангел. Може би Луцифер, измолил от Бог да изпрати Анаво, за да възвърне надеждата у Мефисто. А може би сам Бог.
Но вероятно нямаше значение. Саша хлипаше и трепереше и той не знаеше какво да й каже, какво би могла да понесе.
— Джакс, искам да видя картината.
Това не го изненадваше, но не беше готов. Искаше да й покаже репродукцията, но Андре не я беше довършил.
— Може би не е уместно точно сега, Саша. Да изчакаме, докато се…
— Не! — Тя се дръпна и се изправи срещу него. — Искам да я видя, веднага! Нали каза, че може. Каза, че няма да ми я вземеш.
— Никак няма да ти хареса, Саша. Ще се разстроиш още повече.
— Едва ли е възможно. Искам да знам как съм се озовала там, кой ме е оставил и защо. Сега съм ничие дете, дори нямам гражданство. Все едно не съществувам. Не мога да ходя на училище, а за колежа трябва да забравя. Ще стана бездомник без самоличност.
Джакс стана и обгърна лицето й с шепи, избърса сълзите от бузите й с палци.
— Ще накарам Лумините да ти приготвят документите още тази вечер и ще ги имаш утре сутринта преди училище. Всичко ще е заверено, където трябва, така че ако някой тръгне да проверява, всичко ще е напълно законно.
— А картината?
Той въздъхна и отпусна ръце.
— Много ми се иска да не я виждаш още. Нямаш ли си достатъчно тревоги?
Тя избърса бузи с опакото на ръцете си.
— Така още повече ми възбуждаш любопитството.
— Добре, както искаш, само без въпроси, тъй като не знам отговорите. Става ли?
Тя се притисна към него и мушна ръце под шлифера, обгръщайки гърба му.
— Става.
След десет секунди вече бяха в лабораторията, където Андре се превиваше над фалшификата, а стаята бе пропита от миризмата на боя и безир. Андре вдигна глава, когато ги чу, и се усмихна на Саша.
— Охо, нашето Анаво. Здравей, Саша. Аз съм Андре.
— Здравей, Андре — кимна му тя. — Това мамината картина ли е?
— Да, ето тази — той посочи картината отляво. — Както виждаш, правя репродукция — кимна той към платното отдясно, — с известни промени.
Джакс не я изпускаше от поглед, докато разглеждаше платното, видя, как очите й се разширяват, знаеше, че сърцето й препуска, понеже на слепоочието й запулсира вена. Сигурно полудяваше. Всеки момент щеше да се впусне в гневна тирада, че е обречена, че цялата тая работа е подигравка със свободната воля или нещо такова. Гледаше я и чакаше.
И тогава тя се обади с пресекващ от вълнение глас:
— Боже мили, това е Андолини! — обърна се тя към Андре. — Истински Андолини, нали?
Художникът кимна сериозно.
— И аз се изумих, като я видях. Голяма рядкост, разбира се, и в отлично състояние.
— Майка ми каза, че се бели.
— Не и оригиналът. Някой е рисувал отгоре с некачествена боя. Виждаш ли? Върху лицето ти е рисувано, а ето и тук…
— Какво? Моето лице ли?
— Да, ето виж. Това си ти на картината. И Джакс.
Саша се наведе над картината и се вгледа. Така застина, че Джакс бе убеден, че не диша.
А Андре продължаваше със словоохотливостта на музеен уредник.
— Реката е преправена, за да се скрият тези ситни цифри тук. Ето тук се белеше. Но оригиналната боя е незасегната. Вероятно е съхранявана в идеални условия години наред, за да е в такова състояние. Потресен съм, че на някого е хрумнало да рисува отгоре й, но явно майка ти е преценила, че е наложително да скрие, че това си ти, а пък и за да прикрие цифрите.