Саша първа прекъсна целувката, но не се отдръпна, очите й мигаха срещу неговите, така наситеносини, че на земята нямаше нищо по-прекрасно.
— Съжалявам, че съм такава ревла — прошепна тя.
— Няма нищо — той обсипа челото й с целувки. — Ужасно се измъчвам, когато си така тъжна. Искам да те утеша, да ти върна радостта.
— Тъжно ми е не само за мен самата, но и за теб.
— Защо? Чувстваш се виновна, задето не искаш да останеш? Не бива. Тук не става дума за мен. Ако размислиш и останеш от съжаление, нещата няма да се получат. Трябва искрено да го желаеш.
— Мъчно ми е, че нямаш избор, че майка ти е загинала, че цял живот си бил нещо, което буди ужас у другите.
— Недей да ме съжаляваш. В никакъв случай. Предпочитам да те отвращавам.
Тя го погледна изненадано.
— Това, че ми е мъчно, не означава, че те съжалявам. И като страдам по онази, която вярвах, че съм, не се самосъжалявам. Просто понякога нещата са толкова тъжни, че плача.
— Какво искаш да кажеш?
Тя облегна глава на рамото му, притисна буза в гърдите му и ръцете й го обгърнаха още по-силно.
— В онази порутена къща не ме е изоставила истинската ми майка. Мисля, че този, който ме е оставил там заедно с картината, не е обикновено човешко същество, а някой, който е знаел, че една жена с голямо сърце, неспособна да има свои деца, ще ме намери и ще ме отгледа, докато не стана достатъчно голяма да разбера коя съм.
— Но това нищо не променя, Саша. Майка ти все така те обича и вероятно точно в този миг ужасно тъгува за теб.
А и макар да си научила неща, които обикновените хора никога няма да разберат, пак си същото момиче, каквато беше и преди събранието на Гарваните. Все още имаш избор.
Саша вдигна глава и се взря в лицето му.
— Някой, може би Бог, може би Луцифер, може би банда непослушни ангели, е хвърлил доста усилия да ме остави в онази грохнала къща. Идеята е била да ме намерите вие.
— И какво от това? Всеки носи теглото на нечии чужди очаквания, но в крайна сметка всеки може сам да избира. И винаги има избор. Колкото и да не ти се вярва, и аз мога да избирам. Копнея за теб повече, отколкото можеш да си представиш, но дори да си готова да останеш, дори да искаш да останеш, мога да кажа и „да“, и „не“.
— А би ли казал „не“?
Той се отдръпна леко, направи крачка назад и прокара ръка през косата си, а всички причини, поради които не биваше да я целува, нахлуха в съзнанието му.
— Ще е самоубийство, но мисля, че бих могъл.
— Защо? Защото всъщност не ме харесваш? Вярно, че съм единствената Анаво, но това не означава, че трябва да ме харесваш.
— О, Саша, за това съмнение няма. Харесвам всичко в теб, освен може би сълзите. Мисля, че ще ни е хубаво заедно и в следващите няколко трилиона години. Нищо не би ме радвало повече от това да виждам прекрасното ти лице всяка сутрин и да заспивам до теб всяка вечер. — Той погали косата й и пъхна кичурчетата зад ушите й. — Но ако те превърна в Мефисто, ще познаеш гнева и омразата, а честно казано не знам дали ще го понеса. Ужасява ме мисълта да се чувстваш като мен.
Очите й се разшириха от изненада и от още нещо.
Може би недоверие.
— Ако стана безсмъртна, налага ли се да бъда Мефисто?
— Не можеш да вършиш това, което правим ние, ако си само Анаво, Саша. Анаво е онова, което те кара да изпитваш състрадание към всяко живо същество, включително и изгубените души. Не би могла да хванеш някого и да го изпратиш в Ада на земята, ако ти е жал за него.
— Но аз съвсем не изпитвам жал. Към Брет и Мелани и Бруно чувствам единствено гняв и облекчение при мисълта, че в един момент ще изчезнат.
— Защото вече се променяш, от което направо полудявам. Нали виждам как негодуваш срещу тях, вчера срещу Скот, а днес срещу Хулихан по биология. Инстинктът ти заговори и ти го предизвика, а това е само първата крачка.
Той се извърна и закрачи из стаята.
— Ако можеше да го грабнеш и да го замъкнеш в другия край на света, до входа на Ада на земята, с мъка щеше да се удържиш да изчакаш всичко да е готово, да съставиш план за инсценировка на смъртта му, а М. да достави двойник. Ще полудееш от нетърпение, а междувременно ще се давиш от яд. Ще гледаш как другите са в неведение, колко са наивни, уязвими. Ще гледаш как невинните тръгват след Бруно и гневът ти ще превишава болката. В гърдите ти няма да има и капка състрадание, точно както при мен. Ще се гърчиш от бяс. Не мога да понеса мисълта да ти го причиня.