— Макар да искаш да остана?
— Няма никаква логика, но така го чувствам.
— А защо само аз се променям? Ами ти?
Джакс спря пред екрана, на който играта на Феникс беше паузирана, и се втренчи в експлодиращите демони.
— Ако те обичам без резерви, без грам егоизъм, ще имам същия шанс за спасение, както другите хора. Не ключ към Рая, както е при теб в момента, а шанс. Не мога да съм сигурен, но си мисля, че това малко или много ще ме промени.
— А нужно ли е да ме обичаш, за да остана, или мога да бъда Мефисто и без да изпитваш обич към мен?
— Не е нужно да те обичам, не, но ако избереш да бъдеш Мефисто, оставаш с мен и с никого другиго. Можеш да станеш Лумина, ако решиш, и да останеш тук, да помагаш, но не и да вършиш същото като мен. Това може би ще ти допадне. Можеш да работиш в планината до края на вечността и евентуално да си намериш някой приятен Лумина, който не излъчва бяс и насилие.
Саша дълго мълча, преди да промълви:
— Но това е само теоретична възможност, нали така?
Той въздъхна и напъха ръце в джобовете на шлифера си, после се обърна с лице към нея.
— Ами горе-долу, да. Готов съм да убия всеки, който те докосне, дори и да е Лумина, а ако убия ангел, моментално ще получа еднопосочен билет за Ада.
Тя се отлепи от бюрото и прекоси килима, приближи се толкова плътно до него, че усещаше дъха й.
— Ето къде е проблемът. И аз не бих искала да ме докосва някой Лумина. Не искам никой друг да ме докосва. За мен съществуваш само ти, Джакс. Но съм безкрайно объркана, защото не знам дали щях да изпитвам същото, ако не се превръщах в Мефисто.
— Промените засягат само тялото и ума ти, така че да си готова да се изправиш срещу Ерикс. А чувствата ти към мен, независимо дали са положителни, или не, са си само твои. Но не се тревожи. След другия четвъртък Луцифер ще те върне в предишното ти състояние, аз ще изчезна и ще ме забравиш.
Очите й отново се наляха със сълзи.
— О, господи, моля те не плачи. Какво казах? Защо не се радваш? Нали това искаш? Неведнъж си го казвала.
— Джакс, ти си… такъв… мъж. — Тя се отдръпна и тръгна из стаята, навела очи към пода. — Не искам да те забравя. Искам да си бъда както преди, но не и да не те виждам повече.
— А аз искам да мога да стъпвам по свещена земя, без да избухвам в пламъци. Искам да сваля всичките ти дрехи и да те отнеса на онова легло. Всички желаем неща, които не можем да имаме, Саша. Това е най-болезнената част от порастването — осъзнаването, че невинаги ще получаваме желаното.
Саша спря до леглото и се втренчи в него.
— Но Феникс е спал с нея, нали?
Рязката промяна в посоката го изненада и той не успя да се ориентира веднага.
— Какво?
— Феникс срещнал Джейн и я съблазнил, както баща ти съблазнил Електра. А ти защо не ме прелъсти?
— Защото ще бъдеш белязана, а Луцифер не може да махне знака. Ще трябва да останеш тук до смъртта си. Иначе Ерикс ще те убие, преди слънцето да залезе.
— Но щеше да получиш, каквото искаш. Щях да остана и може би щеше да ме обичаш и да си получиш свещената земя. Щеше да получиш всичко, ако беше преспал с мен, преди да науча достатъчно. Едва ли щях да ти откажа. Така че отново те питам, защо не ме прелъсти?
— Не мога да преча на свободната ти воля. Така бих те лишил от избор.
— Значи Електра е знаела в какво се забърква, когато се е съгласила, а Джейн е била напълно наясно какво ще стане, ако преспи с Феникс. Това ли ми казваш?
— Не знам, Саша. Не съм присъствал, когато се е случило.
Тя хвърли поглед през рамо, към леглото, после го изгледа с особено изражение.
— Ако ти кажа, че ще легна в това легло с теб, още тук, още сега, ще го направиш ли?
Джакс намери стола опипом и приседна, неспособен да отговори.
Тя се вкопчи в страничните облегалки и приведе лице над неговото.
— Не, не би го направил, защото няма да ти е достатъчно. Искаш го, но не толкова, колкото желаеш нещо друго. Затова и ще ме пуснеш да си ида, без да се опиташ да ме принудиш да остана.
Джакс поклати глава и мислено помоли Бог, който не можеше да го чуе, тя да замълчи. Ако не кажеше думите гласно, то нямаше да е истина. Нямаше да е вярно.
— Искаш да те обичам. И го искаш повече, отколкото ме желаеш, мен или свещената земя, или каквото и да било друго на земята, а даже и в Рая. А при баща ти и Феникс не е било така. Искало им се е, но не е било решаващо. А за теб само това има значение.