Джакс не можеше да преглътне. Не можеше да диша. Хвана ръцете й, лекичко я отмести, изправи се и изчезна от стаята.
Двадесет минути по-късно Саша почти беше преминала осмия кръг на ада, когато на вратата се почука и зад нея се чу гласът на Феникс:
— Джакс, какво става? Нямаш ли баскетболен мач след по-малко от час?
Саша не откъсна очи от екрана и безжалостно очисти още няколко демона и някакви странни, летящи, маймуноподобни същества с коси от пламъци и злобни алени очи.
Вратата се отвори, но тя така и не отклони поглед от ада на екрана.
— Саша? Къде е Джакс?
— Не знам. Изчезна.
— Да не сте се скарали?
— Не, обидих го. — Тя започна да натиска копчетата още по-бързо, настървено да избива враговете. — Направо го смазах. И знаеш ли защо? Защото съм тъпа. Пълна глупачка. Абсолютно куку. Бог ми е дал мозък, но забравил да изпрати инструкциите за употреба.
Феникс седна до нея.
— Никога не съм стигал до това ниво.
— Един приятел от Сан Франциско беше пристрастен към тая игра. Всеки път, като му ходех на гости, ме караше да се пробвам. И побесняваше, че съм по-добра. Може би защото съм Анаво, имам природен талант.
— Звучиш ми огорчена, Саша.
Тя замрази последната орда демони от осмия кръг, екранът почерня, а после се появи порта със сложен мотив от ковано желязо и надпис, който гласеше: „Надежда всяка тука оставете, всички вие, що пристъпвате тук“.
— Защо не мога да съм нормален човек? И Джакс да е нормално момче?
— А защо небето не е зелено, а тревата синя? Защо изобщо задаваш такъв въпрос? Така стоят нещата и нищо не може да ги промени.
Деветият кръг изглеждаше съвсем различно. Имаше цветя, дървета и бълбукащо поточе, пееха птици, жужаха пчели. Приличаше по-скоро на филм за „Малкото пони“.
— Какво е това? Някаква шега?
— Това е Раят в Ада. Злото, което трябва да победиш, не е така очевидно.
На екрана се изписаха правилата за нивото.
Добре дошли в Деветия кръг, където границата между Бог и Злото се размива. За да се върнете в истинския свят, трябва да решите кой е враг и кой приятел. Може и да умрете, но ако изберете мъдро, един от тях ще ви върне живота и ще ви преведе до другата страна.
Тя погледна към Феникс, който замислено потриваше брадата си, вторачил черните си очи в екрана.
— Добре, схванах. Всъщност съм мъртва и пътувам през деветия кръг на Ада.
Той извърна глава и срещна погледа й.
— И какво, ако си мъртва? Кого ще избереш за свой приятел?
— Мразя реторичните въпроси.
— А Джакс мразиш ли го?
— Естествено, че не. — Саша въздъхна и се отпусна назад в стола, после подхвърли конзолата на масичката под екрана. — Може би ако нещата не се развиваха с такава скорост, ако имах време да схвана какво точно се случва… Миналия четвъртък си живеех собствения живот, мислех си как ще завърша през май заедно с всички хлапета, с които съм израснала, ще изкарам четири години в университета в Ню Йорк, ще си намеря работа в музея „Метрополитен“, ще се омъжа, ще работя, ще родя две деца, ще си поживея докъм осемдесет и ще ритна камбаната като всеки друг. А сега, само седмица по-късно, животът ми се завъртя на сто и осемдесет градуса и се превърна в нещо, което не бих могла да измисля, дори да се мъча милион години.
— Щеше да е добре да разполагаш с малко време да свикнеш, но не се е получило така. А и да имаше, какво щеше да се промени? Или щеше да си готова да живееш вечно и да се бориш срещу Ерикс, или не. И тъй като Джакс е основната предпоставка това да се случи, ако го мразеше, щях да кажа, че решението е твърде очевидно. Но пък ти не го мразиш. Току-що сама каза.
— Но не го и обичам.
— Ако го харесваш, останалото може да си дойде на мястото на по-късен етап.
— Ако не желаеш, не ми отговаряй, Феникс, но много ми се иска да разбера — на Джейн беше ли й трудно да реши?
Феникс замръзна, после отклони поглед.
— Не.
— Как я намери?
— Както и Джакс откри теб, по време на акция. — Той сведе безизразно лице към пода. — Имаше сестра близначка, която не беше Анаво и беше… имаше си някои проблеми. Бяха много близки и правеха всичко заедно. Имаха си учител по танци, защото по онова време за младите жени беше важно да умеят да танцуват. Семейството й беше от аристокрацията в Англия, много богати и влиятелни. А учителят беше Ския, който обещал на сестричката да оздравее, ако положи клетвата. Така и направила, но се възстановила само временно, а през цялото време била сърдита и гневна. Джейн не можела да разбере защо сестра й така се е променила, нито защо постоянно я отблъсквала. Открихме онзи Ския случайно и за два-три дни издирихме всички изгубени души. Акцията беше по време на един бал. Стана пожар от паднала свещ и загинаха седемдесет и девет души, включително сестрата на Джейн. Останалите успяха да се спасят, но не помнеха как, защото ги накарахме да забравят. Една от тях беше Джейн.