— Не съм таксиметрова служба.
— Моля те. В момента не мога да гледам никого от Шрайвър, а вън е ужасно студено, искам си палтото.
— Слава богу, че не си предопределена за мен. Най̀ мразя капризи.
— А аз пък най̀ мразя мъченици, така че сме квит.
— Нали каза, че си приключила.
— Извинявай, Феникс. Не знам какво ми става. Честна дума, всъщност изобщо не съм такава. Даже не ми хрумват такива неща, камо ли пък да ги говоря на глас.
Ръцете му се отпуснаха още малко и той се втренчи в очите й.
— Да не би Джакс да те е целунал отново?
Тя кимна и се изчерви.
— Заради слюнката е, така ли?
— Заради слюнката.
Всичко притъмня и след няколко секунди стояха насред стаята й. А Джакс седеше на бюрото й и четеше посланията на стената й във Фейсбук. Като ги видя, се изправи и се намръщи.
— Пусни я, Феникс.
— Крис е в съседната стая, а стените са като от картон — прошепна Саша.
— Няма значение — отвърна Феникс и я пусна. — Забулени сме, така че нито може да ни види, нито да ни чуе.
Джакс подхвана с нисък, почти заплашителен глас:
— Кой е Тайлър Хъдсън?
Саша хвърли поглед към страницата си във Фейсбук, после към мрачното изражение на Джакс.
— Съществува нещо, наречено лично пространство, и току-що си нагазил дълбоко в моето. Сериозно си прекалил.
— Пише, че ще кара Коледа в Телюрайд и че иска да те види — Джакс се изправи, истински исполин, суров като смъртта. Рязко преодоля разстоянието помежду им, така разтреперан, че Саша усещаше как напрежението пулсира от тялото му. — И иска да те изведе някъде, защото осъзнал колко те харесва едва след като си заминала.
Миналата седмица би била готова да умре за такова съобщение. А сега само я дразнеше, дразнеше се на Тайлър. Давала му бе хиляди възможности да я покани на среща, а той, видите ли, схванал нещата едва след като си беше тръгнала.
Джакс явно чакаше отговор.
— Какво очакваш да ти кажа? Че седях до него в часовете по химия и се опитвах да флиртувам, а той се държеше с мен, все едно съм един от приятелите му. А сега му е хрумнало да се видим. И какво от това? Нямам никакво намерение да ходя. — Тя отново погледна към компютъра си. — Джакс, трябва да ми обещаеш никога повече да не правиш така. Това е ужасно.
— Дойдох да кача каквото успяхме да спасим от стария ти хард драйв, но когато го включих, първо се зареди Фейсбук. Нямаше начин да не погледна какво пише…
— Ти регистриран ли си?
— Всички сме регистрирани без Феникс. Ползваме други самоличности, естествено, но върши чудна работа, когато събираме лична информация за изгубените души. Ския също го ползват, за да проучват евентуални последователи.
— Можеше просто да ми станеш приятел.
— Нямаше да знаеш, че съм аз, и щеше да отхвърлиш поканата. Но изобщо не съжалявам, че го прочетох, нищо, че си бясна, защото ми хрумна, че не е зле да следя какво правиш и с кого говориш. Ако Бруно или някой от другите заподозре нещо, могат да ни устроят капан, а никак не съм склонен да поема такъв риск.
Засегната, Саша го зяпна възмутено.
— И мислиш, че аз ще ви предам? Ти сериозно ли?
— Не умишлено, но би могла да се изпуснеш.
— Това е пълна глупост и чудесно го знаеш! Просто си бесен заради това, което казах, и сега се държиш като малко дете, опитваш се да ми го върнеш.
Видимо изненадан, Джакс стрелна въпросителен поглед към Феникс.
— Не ме гледай, братле. Ти си този, дето си я целувал. Аз съм просто тъжен, жалък мъченик.
— Тя ли те нарече мъченик?
Феникс кимна, после лицето му доби озадачено изражение.
— Наистина ли се изживявам като мъченик?
— Няма значение. Не е трябвало да ти казва такова нещо.
— Може би ако спреш да го оправдаваш, ще е в състояние да гледа напред.
— Какво, сега аз ли се оказвам виновен, че е такъв?
— Какъв съм? — Феникс бе потресен. — Значи наистина смяташ, че се правя на мъченик.
— Всичко е наред, Феникс. Никой не те вини. Искаме само да спреш да се самообвиняваш — Джакс млъкна за миг. — А и май няма да е зле да спреш да натякваш, как никога не излизаш, че си седиш у дома и работиш, докато ние ходим по момичета.
Феникс повдигна черните си вежди.
— Винаги съм се чудел дали ме мразите, задето открих Джейн, задето бях първият, намерил Анаво. Сега вече знам.