— Никой не ти е завиждал. И никой не те вини. Изпитваме единствено мъка и болка, задето загина. Но това се случи преди сто двадесет и две години. Оттогава изобретиха колите, самолетите и видеоигрите. Знам, че никога няма да забравиш, а и никой не очаква това, но кога най-после ще спреш да живееш в миналото?
Феникс се отпусна в стола до бюрото и зяпна екрана.
— Не знам. Толкова отдавна живея така, че вече ми е станало втора същност. Всичко ми се струва толкова тъпо. Виж го това момиче, примерно, дето пише на Саша. — Той започна с престорен фалцет — „господи божичко“, „lol“, „wtf?“ и Мацка, непременно да излезеш с Тайлър, като дойде в „Телюрайд!“ — Той я погледна. — Ти си на седемнайсет и явно така общуват седемнайсетгодишните, но аз съм на хиляда години и подобни приказки ми звучат безкрайно чуждо. Ако открия друга Анаво и тя започне да ме божичкосва, не знам как ще се оправя.
Пред вратата й се чуха стъпки и тримата замръзнаха, втренчени в бравата, която бавно се завъртя. Феникс побърза да изключи компютъра, после застана плътно до прозореца. Саша се прилепи до Джакс.
Вратата бавно се отвори и някой прошепна:
— Саша?
Когато не чу отговор, Брет влезе и тихо затвори вратата зад гърба си, после спря пред компютъра и го включи, без да забележи, че е още топъл. Нали не беше от най-умните. Саша безсилно наблюдаваше как профилът й във Фейсбук се зарежда и не можеше да си прости, че я бе сложила за начална страница и бе запаметила паролата. Брет изчете най-новите съобщения на стената й, после влезе в пощата й и прочете едно ново писмо от майка й. Джакс стисна ръката й, наясно как я разяжда гневът. Задникът Брет четеше писмото, преди тя самата да го е погледнала.
А после го изтри. Прилоша й от ненавист. Имаше писмо и от университета в Ню Йорк, вероятно в отговор на запитването й за молбата, която възнамеряваше да изпрати идния понеделник. Брет изтри и него. Изтри и няколкото писма от приятели в Сан Франциско, а също и писмото от директорката на „Сейнт Майкъл“. После влезе в кошчето и ги изтри и оттам, за да няма как да ги прочете.
— Защо го прави?
— Защото е зъл. И защото му е паднал случай. А и вероятно защото Бруно му е казал да прави всичко, което би могло да те сплаши. Вчерашната случка съсипа репутацията на Брет, а Бруно не би търпял подобно нещо. Брет е най-важната му изгубена душа, онзи, който трябва да привлече всички останали, а ти сериозно му пречиш.
Брет премина към папката с документите й и изтри всичко наред, включително новото есе, което бе започнала след погрома на Мелани.
Джакс отново стисна ръката й.
— Съжалявам, Саша. Но в джоба ми е всичко от стария компютър.
Брет затвори компютъра и се захвана да рови в чекмеджетата й. Взе аметистовата висулка, която баща й бе донесъл от Русия, перлите, които майка й бе подарила за шестнадесетия й рожден ден, и всичките й пари.
Саша бе на ръба на истерията:
— Джакс, какво ще правя сега? Тия пари ми трябват, за да кандидатствам в колежа.
— Аз ще ти набавя пари, а като го приберем, ще ти върнем и вещите. Каквото и да му хрумне да стори, аз мога да го поправя.
— Ами ако ме наклевети, че нямам гражданство?
— Ще му се изсмеят. В момента Лумините работят по документите ти. В полунощ актът ти за раждане ще е вкаран в системата и ще си имаш чисто досие за гражданство. Вярвай ми, Саша, няма как да ти направи нещо, което да не мога да поправя. Само имай търпение и скоро ще се отървеш от него. — Той я погледна в очите и отново притисна ръката й. — Не се оставяй да те сплаши.
Джакс бе възможно най-неправдоподобният герой, но ето че от миналия четвъртък я спасяваше от цяла поредица катастрофи. Тя отвърна на погледа му и прошепна:
— Съжалявам, Джакс.
— Недей. Това, което каза, е истина.
— И какво ще се случи сега?
— Вече си на мушка, а тъй като нямам намерение да допусна да ти се случи нещо, ще трябва да ме търпиш, докато не отстраним Бруно и останалите.
Ръката, хванала нейната, бе силна и топла, и въпреки объркването и колебанието си, Саша не искаше никога да я пусне.
Единадесета глава
Джакс я транспортира в сградата на училището, отиде с нея да вземат учебника на Крис, а после я остави на входа на салона и тръгна към съблекалните, за да се преоблече за мача. Саша с изненада установи, че в салона се е събрало цяло множество. Учители, родители и доста ученици, даже и малки. Явно братчета и сестричета.